"Трети ден не спя, не мога, единственото, което виждат очите и сърцето ми, си ТИ!!! Въпреки усилията ми, нито скъсаните снимки, нито изхвърлените вещи ми спомогнаха да те преодолея... И какво всъщност означава да преодолееш някого? Можеш да преодолееш скокове с препятствия, гравитацията, дори смъртта на далечен познат, и то така, че дори да не докоснат черупката, в която си се свил. Аз съм в поза ембрион, чакаща да се родя отново, може би този път ще подредя нещата така, че да те задържа. Защо не помня как ме излъга, а помня усмивката ти, леко кривнатия кучешки зъб, носът чупен и ненаместен... подробности, които се предполага, че след време паметта ми ще ги заличи. А паметта ми дали е толкова услужлива... определено е, затова трети ден не спя, патологично безлюбовие. Учудващото е, че аз си тръгнах, а ти не ми обясни, защо го правя, нито попита... Отчайващо безхаберие, за някой, който ми е държал наведена главата, за да спре да ми се вие свят и ме е завивал. Като се замисля, никой досег ...