Началото на края (ІІ част) Мъртвородено
Мъртвородено
На акта, вместо имената на детето, беше записано МЪРТВОРОДЕНО, а по-надолу в колонката - родители: 1. майка - Маруся Иванова Григорова, 2. баща – Григор Христофоров Григоров
Свидетелство за раждане се съставяше на живородени деца и Маруся нямаше да получи такова, но тръгна към „гражданското”, където беше помолена за някаква справка, относно данните за детето и родителите.
След тежкото и мъчително раждане докторите все пак бяха доволни, че спасиха майката. ”Еклампсия”. Маруся чуваше за пръв път тази дума. После разбра, че това е тежка форма на предизвикана от бременността хипертония. Протича с пристъпи от гърчове (отначало тонични, а след това клонични), безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. На латински език: eclampsia.
На английски език: eclampsia. И това беше всичко…
Детето се беше родило в осмия месец, с Григор бяха решили да спазят традицията и да подновят името на майка му – Венета.
Тя вървеше потънала в мислите си и не забелязваше света около нея, а и не искаше да го гледа. Усмихнати майки с красиви малки бебенца изпълваха пешеходната зона. Бебешките колички, окичени с надуваеми и плюшени играчки, сновяха напред-назад, единствено тя самотна, отчаяна, изпаднала в състояние на безтегловност, чужда на всичко около нея, вървеше задъхано и желаеше час по-скоро да свърши работа и да се прибере. Този път нямаше да се справи… Проблемите валяха и я затрупваха, животът ù стана непоносим. Състраданието на близките и неимоверните грижи я изнервяха още повече. Обречена беше, обречена да страда. Григор беше сдържан и пестелив на думи, при него нямаше напрежение и мъка. Веднага след като я изписаха, тръгна пак по чужбина, чудеше се на това негово равнодушие. Спомни си покойната си баба, която за такива казваше - „Ни на живо се радват, ни на умряло реват”.
В голямата и красива къща витаеше самота и неимоверна мъка. Тя обичаше мъжа си, а бяха толкова чужди, защо ли? Отново и отново си припомняше за съвместния семеен живот, за съпруга си, толкова добър към нея, а в същото време толкова чужд. Празнотата в душата ù, вместо да се запълни с течение на времето, все повече и повече се увеличаваше.
Нуждаеше се от помощ, а не знаеше кой път да поеме. Не искаше да говори за проблема си, избягваше срещите с близките си приятелки. Тяхната утеха не я топлеше, те все пак имаха деца и бяха майки. Инкогнито ходеше по врачки, баячки, на църква и психотерапия, но резултат нямаше.
Единствено Здравко беше плакал заедно с нея за „малката принцеса”. Мислеше да му се обади за малко, да поплаче на рамото му, да я подържи в обятията си. Той ù действаше толкова успокоително, затова сигурно щеше да присъства в живота ù, докато „смъртта ги раздели”. Не бяха разменяли клетви, нито халки, нито подписи за „законни”, а толкова много си принадлежаха.
Маруся беше объркала посоките, не знаеше, не разбираше кое е начало и кое е край на проблемите в нейния живот. „Мъртвородено”, повтаряше отново и отново… Начало или край е това?
Следва
© Димка Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
БЛАГОДАРЯ!
-
Може би,по-важно е, че сме позитивно настроени. Поздрави и прегръдка!
-
Дими, доста силни думи отправяш към мен. Може би не си ме разбрала.
Но продължавай да пишеш. Почеркът ти ми харесва. -
Ани,
Благодаря ти за хубавите думи.Светла вечер и много късмет! С обич! Дими -
Предчувствах от самото начало, че пътя на Маруся няма да е лек.Мъчно ми е за нея.Дано след лошото настъпят и по-добри времена!Мъртвородено дете,много е тежко,всеки припознава нещо от себе си.Увлекателно разказваш,заразява ме прочетеното и очаквам с нетърпение следващия епизод.Поздрав и от мен.
-
Мила Нели,
Маруся е моята слабост, аз не я наказвам, по скоро показвам какви тежки последствия може да има една необмислена младежка постъпка. Надарена е с ум и красота, но много хубаво, не е на хубаво е казал народът.Не познавам и хора без проблеми, освен нас "Откровенците" Поздравче и лека вечер. Дими -
Mъката на майката на мъртвороденото е тежка. Независимокаква е героинята....Със сигурност отключва двупосочно различни начала и слага край, макар и труден....Дали на верните места, това никой не знае..
Дими, Дими ! Защо наказаш така Маруся? какво тие направила... Явно нещопрекалено, прекрачила е граници ,които не трябва...
-
Веси,
Както винаги си толкова мила.В предишен коментар беше писала, че имаш усещането за нелек живот на Маруся.Така е, има много перипетии, докато стигнем края.А щастлив ли ще бъде, остава загадка...С обич! Дими
Веси,
Не съм сигура доколко ще се справя от литературна гледна точка.Желанието ми е да видите моята героиня от всички страни и накрая да обсъдим, какъв е нейния образ- положителен или отрицателен, както са ме учили мен. Аз мисля, че освен черно и бяло има още много цветове.Предстоят още много събтия в чиито център е Маруся. Слабост ми е да! Прегръдка и на теб!
Сириус Надя,
Поздравче и на теб! Една думичка, но ме сгрява, благодаря!
Дани,
Точно си го казала,мислила съм го много пъти.Прегръдка от мен!
Марти,
Радвам се,че Маруся ти става любимка, затова се явяваш в роля на обществен защитник,искаш лека присъда за грешките.В правосъдието, често споменават "по добре един виновен на свобода", отколкото невинен в затвора". Героинята е много магнетична и за грешките,поема цялата вина, поне до този момент...Поздравче и на теб Марти!
Диди,
Радвам се, че си прочела и коментира.Ще ми бъде приятно и занапред да обменяме мисли и станем близки както с останалите участници.
На всички вас приятели, приятна и ползотворна дейност на попрището, което сте си избрали. Аз ви ОБИЧАМ, обичайте ме и ВИЕ!Дими -
И край и начало е! Поздрав!
-
Дими, много тежко наказание си (е) отредила (на) Маруся! Много преживя тя и си мисля, че още много ще преживее....(шило в торба не стои). Нека не всичко е толкова лошо, дай И шанс...
Целувки и прегръдки Дими за запленяващата история, която ни учи на толкова много! Поклон! -
Ох, Дими... Тежко наказание е това... Но в проблемите и мъката човек разбира кой му е приятел.
Хубав откъс, поздрави! -
Поздрав!
-
Почувствах се така, сякаш студена ръка стисна сърцето ми. На пръв поглед тази част може да мине за лирическо отклонение, но със сигурност е важна брънка от веригата, без която историята на Маруся не би била цялостна. Талант си, Дими. Благодаря ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
