4 sept 2013, 17:25

Националния празник на Джони 

  Prosa » Otros
523 0 1
2 мин за четене

Джони ми се обади. Да ми каже официално, че Мара нямало да отиде. Та да потвърди поканата си, де, и да ме пита дали да ми купува репички. Много обичам кръгчета от репички, отгоре със сиренце. Всяка година до сега съм ходил на рождения му ден. "Националния празник на Джони" - така го нарича той. Откакто се разведох с Мара, тя като че ли ми наследи приятелите - продължават да я канят навсякъде. Аз му казах, че предпочитам да съм с теб, но ако тя ще ходи, ние с теб няма да отидем. Неудобно е някак. Още сме твърде в началото. Нещата трябва да стават постепенно. А и всички ще те обсъждат. От главата до петите ще те оглеждат. Ще те одумват. Големи клюкари са. Не я знаеш Майчето колко е цапната в устата! А е първа приятелка с Мара. Какво? Дали съм ходил с Николета на Националния празник на Джони? Ама моля ти се. Мара не можеше да понася Николета. Ясно по какви причини. Пък и са братовчедки. Освен това аз там ходя на лов. Винаги има самотни жени. А сега какъв улов ми се е паднал с теб! Хипер отвсякъде! Аз Николета само на симфонии съм я водил - много си падаше по симфонии, няколко пъти - на "Хепи" и на Боровец, където ми скъса нервите. Първо ми каза, че карала ски, а се оказа пълна скръб. После загуби ключа от стаята и чак след една година го намери в раницата си. На нищо съм я правил, а тя - все реве. Колко съм я обиждал, колко съм я мачкал, а тя - есемеси ще ми праща, колко ме обичала. На английски. Така ù идвало. Ей за това я разкарах. Не можех да я лъжа, че "... и аз". Казах на Джони да даде репичките на Иван. И без това винаги ме подяжда. Голяма пиянка е този Иван, ей! И Майчето не му отстъпва... После сигурно ще бъде и онази особена тройка, която всеки път ми бърка в здравето. Неморално ми се вижда да ходиш на гости едновременно с любовницата и с жена си. И онази, с големите цици сигурно ще бъде. Навремето я свалях. Даже на Чифлика я водих. Ами каза ми, че щяло "да стане, ама не тук". Нищо не се получи. Много различни се оказахме. После все аз трябваше да ù звъня. Не е като тебе, да ми се обажда непрекъснато. Хайде, ставай, Николето, време е да си вървиш! Какво? Не се казваш Николета? Извинявай. Не е нарочно. Lapsus linguаe, както се казва.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми начина,по който е обрисуван образа на този мъж, който с цинизъм крие безкрайната си самота и най-вероятно не особено щастливо ежедневие,въпреки потока от жени, на които той даже не винаги помни името.Поздравявам умението да се напише разказа така.
Propuestas
: ??:??