Човек се ражда без да знае защо. Започва живота си в стерилна среда и пухени възглавници. Първото му впечатление е плясването му по дупето, после се пристрастява към биберона, после към играчките, после към хората наоколо, които го носят на ръце, после … започват неприятностите – дали защото млякото е студено или защото играчките са прекалено твърди и много трудно се дъвчат. И настъпва чудото – той открива, че може да изразява радост от прегръдките или да се сърди …

   Това са му първите коментари – смях или плач. После настъпва… тоест първото, което човечето осъзнава, че има неща, за които

всички околни са му длъжни, а от него не се иска нищо

   С времето коментарите му се разнообразяват, започва да хвърля, хапе, рита, цупи, вика … до момента, когато започва да говори! Тогава… (от личен опит) казва:

Дай!

   По нататък следва много динамично развитие на коментарните му способности – прегръдки, юмруци, мили или гневни очички, както и най – бързите и безопасни коментари – речниковия запас от думички набъбва, в съответствие на окръжаващата среда – било то семейство, улица, връстници, телевизия, телефони.

  ----

До тук наивно се спрях на наивната част за коментарите.

Продължавам наивно за не – наивната част за коментарите.

 ---

   Правим следния опит – вземаме едно малко кученце и го слагаме всред вълчетата, а също – малко вълче всред кучетата. Знаете какво ще се получи. Вълците са егоцентрични, обаче се движат на глутници. Вярно е, че глутницата е много добре организирана, но те по принцип са единаци. Кучетата обратно, привързват се към мястото и околните хора и животни. Може и да има генетична предопределеност, но средата е решаваща, което си е всемирен закон. Този експеримент се повтаря ежечасно и при хората, че го правим като тях… както се твърди в Discovery Channel (*) ... И всеки човек е едновременно и егоист и алтруист, само че в различни пропорции.

   Възприятието на всеки за сегашния свят се наслагвало с времето, многогодишният опит е формирал гънките на мозъка във сложна система от ‚водосточни тръби‘, където сортирането и окачествяването на всяка една новина става автоматично, без някакво дълбоко замисляне. А тази плетеница от тръби се е формирала след дълги натрупвания от истини и неистини… кои верни, други неверни, затвърдени от удобни индулгенции… докато се стига до пълна хармония със себе си и отказ от допълнителна информация… и отказ от мислене.

Коментарите… общо взето е безсмислено в един чат да се опитате да убедите другите инакомислещи в противното. Всичките ваши доводи се стичат по тръбите в кошчето за боклук, или в най – добрия случай получавате в отговор коментари във вид на ‚пуканки‘ – предварително приготвените индулгенции и опорки.

Практическо упражнение

   Ако опонентът ви е от ‚,вълчата пород"‘, знайте, че той знае абсолютната (си) правда, знае как се управляват и ‚стрижат‘ хора и благовее пред най – прекрасните места по света, които не са тук. Има два варианта – или ще ви наговори купчина опорки и ще ви изпрати някъде, а втория вариант – направо ще ви изпрати някъде.

   Ако опонентът ви е от "кучешката порода", знайте, че ще ви донесе от пет кладенца вода, които за вас не значат нищо.

И ако се заровим в нашата кочинка – имаме си ги и от двете породи

‚,Вълчата порода" обича да изпраща нервиралите ги на Изток …

"Чемодан, Вокзал, Сибир" …

… без да съзнават, че Сибир е прекрасно място, направо Клон Дайк, - чисто, девствено, спокойно, природа‘, няма никакви глупаци и един човек от ‚Кучешката порода‘ би бил напълно доволен – знае да работи (в случая за себе си), как да пребори трудностите, знае какво и как да направи за да бъде напълно щастлив.

( … Със страхотно желание често ходехме в най – вълнуващите атракции на Изток – около големите градове има диви области – слизаш от влака на гарата и веднага попадаш на магазин за вещи под наем – предлагаха палатки, одеяла, лодки, подпалки за огън, секири, риболовни такъми… и не те питат къде ще ходиш и дали въобще ще се върнеш 🙂 )

‚Кучешката порода‘ са търпеливи, по български пустосва ‚под мустаците увиснали‘ … и ако му кипне ще каже на чист разговорен тамошен език …

‚ Suitcase, Train, Nevada’ …

… с ясното съзнание, че тези нашите саморасли вълци, ако отидат в бленуваното си място, ще бъдат ‚схрускани‘ на минутата – там всичко, за тези 500 години на превъзходство на Запада, е вече избродено, парцелирано и заградено. Виж, за берачи и миячи ще ги вземат.

   И има две вероятности... да поплачем или да помечтаем

‚Кучешката порода‘ послушно заминава на Изток.... Ха сега де … ‚Вълчата порода‘ не е свикнала на работа, няма кой тук на място да осигурява храна, топлина, ток, интернет, транспорт… най – вероятно ще започнат да разпродават всичко, което е останало – земя, вода, ресурси… и с парите ще наемат бедуини с камили, за да ги снабдяват с храна от чужбина… докато не ги изритат и напълно ще освободят територията за чуждите племена … 😕

‚Вълчата порода‘ радостно заминава на Запад … О-хооо … ‚Кучешката порода‘ обявява Национален празник и покрива цялата страна с маси и шарени черги… и вади лютата ракия 😊

  --- Та такивамити работи драги ми читателю, напъхах си приказката, дето ме тормози от дълго време, само в три страници – доста наивно е написана, ама иначе – или човек ще се смее или ще плаче, ножът е опрял до …

   Напълно осъзнавам, че светът е шарен, хората са различни и е невъзможно да разделиш лошите от добрите (както в Практическо упражнение ) ... Апелирам към страните да не се 'изпращат' тук-таме, ами да съберат, да се разберат и да 'получават' от там 😎

(*) https://www.youtube.com/watch?v=xat1GVnl8-k