- Дай да ти видя ръката.
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава четиридесетте и му личи, и има не дотам хармонични черти, колкото Водолея, който е на трийсет, а изглежда по-млад и е метър и деветдесет. И все пак когато Стрелецът се надвеси над мен, ми се струва най-безумно красивия мъж, който някога съм виждал. С всяко приближаване на неговото тяло към моето имам чувството, че дъхът ми ще спре изцяло, че ще ми се завие свят, въздухът ще свърши и няма да мога да произнеса и дума. А очите му… Божичко, очите му са толкова вълшебно, красиво, кристално зелени, малко по-тъмен оттенък очертава края на ирисите и когато гледам в тях, се хипнотизирам. Нищо, че Водолея има тъмносини очи, мисля, този цвят очи, който се среща най-рядко. Всъщност и Водолея спираше дъха ...