- Дядо Ваньо, хайде да ми плочетеш пликазка! – малката Ани молеше дядо си.
- Ще ти прочета, бе дядо. Как няма да ти прочета? Докато мама се върне ще сме я прочели.
- Ама, искам за пингвинчето ... – момиченцето сочеше пъстрата книжка, която беше донесла от вкъщи.
Старецът се съгласи, намести очилата на носа си и започна.
- “Майката от вида императорски пингвин снесе едно яйце в края на май. После бащата започна да го топли. Докато се измъти, живееше царски в една гънка на неговия корем. Когато се появи на бял свят, покрито със светлосив пух с матов оттенък, бе доста грозно създание, откъдето и да го погледнеш. В началото родителите му се чудеха дали някой не е сменил яйцето. После се примириха и накрая го заобичаха. Нарекоха го Пухи. А пингвинчето въпреки своята външност, не можеше да не бъде харесано. Беше палаво, но доста умно. Неговото любопитство не знаеше граници и все се щураше насам-натам, за да научи нещо ново.
След няколко месеца бащата и майката започнаха да го оставят и да вл ...