Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента на щурците и усещаш радостта на хората. Където всички се усмихваме често, смеем се невъздържано, обичаме силно и сме влюбени в живота. И това място не е някъде там горе, в райско кътче, предопределено за нас, след като напуснем света, който познаваме. То е точно тук. Не го виждаме, защото сме затворили очите и сърцата си за него, погълнати от грижи, от злоба, от завист, забравили да се радваме на онези малки, но важни за нас неща, които предизвикват усмивката на лицето ни и полета на пеперудите в стомаха ни. Това са нещата, които приемаме за даденост. Но нека се огледаме наоколо така, сякаш за пръв път стъпваме тук. Нека извърнем глава нагоре, за да видим облаците, слънцето, звездите, онова ...