Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладниците, а по-късно, докато гладеше, успя да сготви и вкусна манджа. Надяваше се да свърши всичко навреме, дори да поизчисти апартамента, за да може да се отдаде на неделен релакс с книгата, която четеше. Не искаше да я измъкват от красивия, измислен свят с банални въпроси като: “Какво ще ядем днес?“
Докато пържеше мекиците Маня си спомни колко време прекара предишният ден в кухнята, колко добре ухаеха кюфтенцата, пържолките, пържените картофки, таратора и шопската салата. Да не говорим за чийзкейка, с който се славеше сред познатите и винаги приготвяше за гостите в дома си. Докато миеше посудата, на ръка, си спомни как непрекъснато предишната вечер сновеше между кухнята и хола, носеща пълни и ...