Вестоносна

В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.

И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.

Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…

Телевизионна

- Добър вечер, възрастни, започваме нашата вълшебна приказка за идващото светло бъдеще...

Гъливер

Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, мачкан от ураганите, гонен от акулите, Гъливер най-сетне видял бряг. Не че му притупало да си отдъхва - той бил свикнал на мачкането в градския транспорт, на преследването от страна на фалшиви контрольори, обръгнал на местни данъци и такси, с омазолено сърце от скачащите цени... Абе, него ли ще плашат разни урагани... Но му било писнало това носене между вода, дъно и небе и затова с радост изкряскал: “Плаж”, пък се проснал на пясъка.

Обаче дошли лилипутите! Гъливер често бил гледал по независимата телевизия родните си политици, та не му пукало много, че насреща му са ниски хорица - нали не били низки, както ония там, но... все пак...

Абе, една нормална жена нямало, та се налагало набързо да отработи нормата тук, да си плати визата за напускане и се върне при любимата съпруга, която поради джобните тукашни дами все по-любима му ставала!

И още първата сутрин царят лилипутски пратил наш Гъливер да насече дърва. Насякъл той дърва, колкото петстотин дребосъци не биха насекли, че и в града сам ги домъкнал. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда лилипути биха изяли.

Пък на другия ден го пратили за вода. Напълнил той манерката си с вода, колкото петстотин гномчета биха налели в буретата си. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда дребосъка биха излапали.

И на третия ден му намерили работа - царят поръчал риба да налови. Наловил, колкото петстотин ситни поданици биха хванали. А сетне седнал и омахал манджа, колкото хиляда лилипути биха изгълтали.

На четвъртият ден нищо не му поръчали, а всички ентусиазирано - щото от три дни не били хапвали нищичко, се заели да му помагат лодка да си направи. Даже царицата извадила от държавния резерв коприна, платната яки да бъдат, по-сигурно вятърът да ги пълни, по-далеч от царството Гъливер да отнесе.

И всичко това от чисто царско благородство, ще ви кажа, от никакви долни сметки, меркантилизъм или някаква пазарна икономика...

Принцесата жаба

Изстрелял с мощния лък стрелата си най-малкият син, пък тръгнал към блатото да дири избраната му от случайността изгора. Разгърнал храстите и що да види – върху златната стрела се изкекерчила зелена жаба. Намръщил се принцът, но нали бил умен – сетил се, че още в пети клас госпожата им чела разни приказки, между които и за принцесата жаба.

Жаба, жаба – но вълшебна. И наследница на три царства, две вериги супермаркети, цяла банка и куп дреболии – между които няколко хотела, бензиностанции, транспортни фирми, охранително дружество. Та затова я взел, замижал, пък зацелувал. Обаче... без резултат.

Ако не се брои неизвестно отде разнеслият се глас: ”Браво! Вие сте в “Скрита камера”!”.

Принцесата жаба - II

И намерил принцът стрелата си, а върху нея зелена жаба крякала. “Леле! – рекъл си той – Ега ти излагацията! Братята какви жени набараха, пък аз...” Обаче се сетил за познатата приказка, грабнал жабата и я зацелувал. ”Принцеса жаба!” – мислел си той и я мляскал усърдно. А тя притворила очи и си мислела: ”Ох, аман от зоофили!”.

Жаба за принцеса

Жабата заспала до принца и на сутринта се превърнала в красавица…Ами то само в приказките жабите сутрин стават красавици!

Реалност

Ударила се жабата в земята и станала на царкиня. Млада, красива, стройна…За умна не знам, силно се ударила…

Естетика

И в полунощ каляската се превърнала в ананас… Не беше ли в тиква?… Не, не в тиква… Аз съм естет…

За котарака с чизмите

Котаракът в чизми е изпечен лъжец и манипулатор, който посредством склоняване към лъжесвидетелстване, използване на доверие и убийство, плюс заграбване на частна собственост, пробутва желания от него кандидат на пръв пост в държавата…