3 мин за четене
Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям баир. В партията вярвах сляпо, бях на мината герой! Пролет, есен, зима, лято, аз строях прекрасен строй. Къртех - въглищата черни и копаех в мрак тунел - под могилите край Перник и гора край Асарел.
Бачках здраво, и след време купих първата кола. Мощна, западна, червена! На добра за мен цена. Мерцедес си взех на старо от един партиен член. Десет зими бях спестявал за прогнилия леген. Дълго време ремонтирах западния Мерцедес. Важни части демонтирах и ги смазах с много грес. Сложих му и лети джанти, калниците му смених. Даже, гнилият багажник с тонколони го снабдих. Стегнах немската машина и потеглих към Бургас, а пък там, с една чехкиня се залюбихме във Влас.
Мирка бе от Братислава. Пищна, р ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse