Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше у нея чувство за свобода. Дейвид бръкна в джоба на ризата си и извади пакет цигари. Запали, после предложи цигара на Тоня, която бе несериозен пушач – пушеше предимно по купони.
- Не, благодаря. Вредни са. Смятам да ги откажа напълно.
- Твоя воля – отвърна Дейвид.
- Какво ще кажеш в неделя да отидем на гости у мама? Знам, че не обичаш много тъщите, но ще има заешка яхния, освен това…
Точно в този момент, при разминаването с някакъв камион, се чу кънтящ звук, както когато човек тръсне парче ламарина. Тоня изписка и Дейвид се извърна към нея, стреснат както от писъка й, така и от факта, че топли капки опръскаха лицето му. Лявата длан на Тоня липсваше. Остатъците от разбитата става стърчаха въ ...