vega666 (Младен Мисана)
1701 14438
5 nov 2021, 20:43  

Намразих те и те обикнах пак в омраза 

  Prosa » Otros
1671 27 14

Аз няма да те преживея, моя смърт! -

Със тебе се родих и ще умра със теб,

намразих те и те обикнах пак в омраза...

 

годините изпъват под стъпките въже,

а ти си негов край

                              или начало

след бегъл ден

                     след кратка нощ

                             над пропаст вечна

                                                           само.

                                                                     .

                                                                        .

 

Без мен не би те имало във тази

                       самота,

която означава, че сме заедно.

 

                          

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Преди да паднем в пропастта, над нея трябва да летим. Животът и смъртта са заедно самотни.
  • Впечатляващо и много смело, на ръба на бръснача. Не всеки би се осмелил да напише това. Поздравления. Нещо открояващо се и различно.
  • Смъртта ни кара да ценим живота и са взаимно свързани! Хареса ми този разговор със Смъртта!
  • Стойчо, Теди, Аладин, благодаря ви за Любими!
    Мимоза 20, благодаря за хубавия коментар!
    Стойчо, мерси за прекрасния коментар!

    Светла неделна вечер и много успешна нова седмица!
  • Не всеки се осмелява на диалог със смъртта. Но има ли нещо по-естествено от преминаване от едно състояние в друго?Ние вечно пътуваме в един незабелязан каданс към тайнството на смъртта.
    В разговорите, по-скоро в беседите на английския поет Уйлям Блейк, които е споделял с хората, той е представял смъртта като преминаване от една стая в друго помещение.Умирайки Блейк е пеел пред околните.
    Поздравления за написаното от теб, Младен!
  • Харесах! За мен е прекалено болезнено, истинско, преживяно чувство! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!
  • Благодаря ви, колеги по перо и приятели, за подкрепата на моята скромна творба, осъществена чрез толкова качествени коментари, високи оценки и поставяне в Любими! Днес е Архангелова задушница. Да отдадем почит на покойните ближни и да ги уверим чрез мисли и действия, че не сме ги забравили и че ще пребъдват в сърцата и в душите ни. Бог да прости!

    На всинца ви пожелавам много здраве и творческо дръзновение!
  • Прекрасно стихотворение, но много тъжно!
  • Браво! Приемането на смъртта не го възприемам лично аз като тъжно. Вечен кръговрат… живот без смърт няма. Няма да е живот. Младене, великолепно пишеш. Поздравления!
  • Натъжи ме много, до сълзи!
  • Младен, много мъдро и прозорливо стихотворения, както винаги! Така е и в началото, и в края, ние сме там, защото, всеки край е ново начало! Поздравявам те!
  • "Без мен не би те имало във тази
    самота, която означава, че сме заедно."
    Какво да кажа, Младене, винаги ме караш да се замисля! Щом го има раждането, има я и смъртта, а ние трябва просто да се научим да я приемаме като наша спътница. Поздравления!
  • Стиховете ти са толкова дълбоки, че аз не се осмелявам да коментирам!
  • Поздравления!
    Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??