ДО в. "България днес"

                                                        гр. Атина

                                                        Г ъ р ц и я

                        Здравей, редакция,

        Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще  поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от

19-25.11.2009 г.

         Ще започна така:  ЗНАЯ, че не съм П. Пенев, Бл. Димитрова, Петя Дубарова, но пиша по белия лист - не защото искам да ме нарекат писателка, а просто така - пиша, за да изразя чувствата на моята душа и да ми олекне. Душата на една от многото българки, смлени от мелачката на живота .

          През този миг от вечността на моя живот с нищо не парадирах, не се величаех, не се самоизтъквах. Бях просто ЧОВЕК! Чуждата болка е и моя, щастлива съм, когато и другите са щастливи. На никого не се присмях, алчността и безразличието са ми чужди, опитвам се да разбера душата му и, ако мога, да помогна!

           НО ЗНАЯ и нещо друго - че жабата имаше корона, целунаха я и тя се превърна в красив принц, а волът си е вол, където и по света да отиде, подкован или неподкован.

            Кой знае, може пък някой от твърде босите "поети" да се окаже с корона!

Истината е една - кон се подковава, а не вол!

            Няма да дойда на промоцията на "Синята жерава" - интимна лирика и няма да си я купя.

                                                              (Една Българка - от многото като нея)