Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало. Тя стана вир-вода, изнерви се, усети болки в лявата част на гърдите, стомахът й закъркори. Ох, няма ли най-после да приключи и да поизлезе на въздух, а не е зле и да хапне като хората! Вдигна поглед. Стенният часовник показваше тринадесет и тридесет часа. Обедната почивка отдавна беше минала. Имаше чувството, че сега ако дойдеха клиенти със сделка за милиони, не би могла да ги изтърпи. Изглежда Господ все пак се смили над госпожа Ганчева, защото дядото най-после каза, че в пълномощното е записано точно каквото той иска. Измъчената служителка побърза да го разпечата, като наум се молеше старецът повече да не променя волята си. Еех, късмет имаше, защото този път, след поредното прочитане, кл ...