*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви.
Видя друг камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се отпусна върху него. Не му беше удобно. Беше малък. Стана и прдължи да върви.
Видя нов камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!!!
Излъска камъка и се тръсна отгоре. Изобщо не му беше удобно. Беше нисък. стана с усилие, но продължи да върви.
- Защо да сядам, като пак трябва да стана! - каза си той и изчезна към хоризонта.