2 мин за четене
Цял ден ми беше толкова тихо, защото много ми се искаше с някой да изляза на кафе да си поговорим, или вкъщи да ми дойде някой на гости, но уви. Много жалко, че моят малчо още не може да говори... С моето малко момченце се изпитвахме кой е по-инат!
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не направи някоя беля, че на мъничките дечица сега това им е в стихията. Не можах да пипна нищо вкъщи, бях прекралено заета с "малкия юнак". От обяд чакам да стане 19:00 и да си дойде мъжа ми та да ме отмени малко в игрите с маилкият неуморен сладуранчо. Молех се да дойде и да ми помогне за малчо и после... за някои други работи, които са само за между нас си.
Чаках, гледах часовника, но тези стрелки явно бяха решили да си починат малко. Хубава идея, но защо точно сега, когато нямам търпение да си дойде.
И така. Както и да е! Стопи се денят, взе да се свечерява. Преваля 20:00 часа. Доста си почаках, но аз винаги съм така, все когато съм "на зор", няма те отникъде. Това малко прелестно същество ме п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse