Евелин...
- На работа ли тръгваш? Да те закарам, или ще вземеш такси?...
Колата й бе на ремонт и имаше чувството, че е с вързани ръце. Толкова бе свикнала с нея, че изпита ужас, когато усети нехарактерния звук в двигателя й. Обичаше бързите скорости, вдигаха адреналина. И вятърът в косите й лятото, когато яхваше кабриото си...
Но сега искаше да се разходи...
Снощи Салвадор я молеше да се видят... За кой ли път! Имаше друго име, но тя така го наричаше. И отдавна бе разбрала, че не е художник, а архитект. Ако нещо го увличаше, то е поезията. Но не беше от онези нежни поети, които ронеха сълзи по измислени желания... Пишеше... и естествено, че най-хубавите му стихове бяха вдъхновени от нея. Или поне така й се струваше. Докосваха я...
- Искам да зная днес по коя улица ще вървиш! И не за да те срещна! Вече отдавна спрях да вярвам, че това някога ще се случи. А за да мина по твоите стъпки...
Тези думи кънтяха в ума й. Но не можеше да ги изгони. Стъпваше и й се струваше, че оставя следи. След ...