Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и може би заради това настроението сред хората бе далеч по- усмихнато и ведро в този сезон. И работата спореше повече.
За Сребра това лято в китното селце Черенча, най-вероятно щеше да бъде последно. А тя много харесваше това място. Като по-малка, всеки ден след училище се връщаше на село. Въздухът тук ѝ харесваше- природата, цветята, ароматът на билките. Падаше си и дива- не винаги чуваше какво ѝ се казва, за което си понасяше последствията и отговорностите, но и белите в които се забъркваше, бяха омесени с много акъл и хитрости. Често майка ѝ Мария и баща ѝ Петър изпадаха в ситуации да ги избива повечко на смях, отколкото да ѝ се скарат. Едничко дете им беше Сребра и трудно щяха да се отделят ...