Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнати ми от опадалите листи на замръзналите в зимната пустош дървета? Дали още вървя боса из снега и търся своето малко съкровище? Дали отново се смея на глас, дочула последните песни на отлитащите птици? Дали се усмихвам, погалена от хладните лъчи на януарското слънце? Дали аз още съм детето, което остави през онова ясно, студено утро?
Да, може би това била съм аз. Малкото дете, търсещо своето щастие из гората от побелели дървета, танцуващо между падащите снежинки, запазило невинността си в белотата на току-що падналия сняг. Не бях ли аз детето, пеещо за красотата на всичко това и търсещо много повече, някъде там из замръзналите полета край родния дом? Не бях ли аз детето, чието лице щипеше сев ...