Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.

Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.

Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, по който и аз ще поема сломена...

Престанах да плача, престанах да чакам. Престанах да искам, престанах да моля. Но копнежът ми по теб дълбоко в мен си остана. И търся те като влакът своята гара...

Защо ли, престанах да чакам? Защо ли,престанах да плача?

Защо ли,... защото не мога да забравя тази изоставена гара, в която загубих се и спасение няма...

                                                                           2010-грПерник