- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна процедура по събуждане.
- Не! Бий ѝ 100 мг. Авернол.
- Но... това ще спре сърцето ѝ. - Сестрата погледна стреснато доктор Михайлов, окопитвайки се за момент, осъзнавайки, че не се намира в алтернативна реалност, а на място, където и плащат, за да държи устата си затворена.
- Знам, Скъпа... Но ти знаеш правилата, след симулация участникът трябва да екзитира. - Докторът й се усмихна подавайки и ампула Авернол и напусна стаята, а на нейните плещи остана задачата да изпъни нечия смъртна присъда.
***
Ремонтът на Алабин и Ботев продължаваше вече шести месец и трафикът дори в неделя не отстъпваше по нищо на този в делничните дни. В един тъмно син Опел Мока, трета кола в колоната на светофара, мобилният асистент чинно изпълняваше задълженията си, рецитирайки пазарната стойност на криптовалутите към момента. Мъжът вътре, смугъл, в средата на трийсетте допи последните две глътки вече изстинало кафе, което си беше взел от близката до дома му бензиностанция и върна картонената чашка на поставката толкова внимателно, сякаш още беше пълна. Докато преминаваше поредното такси на булеварда отсреща изведнъж асистентът спря новинарската си дейност с "Имате ново съобщение!". Мъжът забарабани отегчено с пръсти по волана и каза "Сири, прочети съобщението".
Съобщение от нула осем осем пет две три шест седем пет три:
"Мразя те! Не заслужаваш нищо друго, освен болка и нещастие. Ти ме накара да вярвам, че нещо не ми е наред, и че не заслужавам някой някога да ме обича. Ти не го заслужаваш! И накрая, любими, ще приключиш чукал 1000, но сам. Днес е последният ден, в който мисля за теб."
Той стисна волана с дясната си ръка, докато прокарваше пръсти през врата си с другата и каза "Сири, отговори:..." пое си дъх, засмука за момент долната си устна, а сетне допълни с глас по-деликатен от стих "Какво се случи между нас, Линда?...". Очите му се вторачиха в пътя, подкарвайки автомобила след зеления сигнал и пресечка по-надолу спря пред синя, стъклена бизнес сграда. Погледна в огледалото, откривайки неспокойните си пъстри очи да го гледат с укор. Въпреки това Даниел намести вратовръзката си, и сподавено простена "Сири, изтрий съобщението..." последна навън осмисляйки ситуацията и затвори за миг очи добавяйки "...и затвори чата".
Изключи двигателя и издърпа ключа. Взе мобилният си, който покорно чакаше прикачен на стойката над радиото и излезе от колата, насочвайки се към синята сграда, която беше на около пет метра от него. Когато влезе нямаше никой на рецепцията и той кротко отиде до асансьора и натисна копчето. До него имаше идеално чист и пълен с вода аквариум, в който нямаше рибки. Вероятно и миналата седмица е нямало, а преди това никой не помни.
© Корнелия Кристов Todos los derechos reservados