Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…

Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие баш в тях. Ама той само ме информира – основното обсъдил с началстващия състав. Та при тоя състав за няколко дни се преместиха бебетата и снахата, гледаха се заедно. Плюс кучето.

Пък ние – към Бургас. И от Сарафово – към Краков…

Поприпомних си някои неща за града, намерих нужната литература, стегнах багажа /малко!/. Колата оставихме до летището, минахме проверките. Абе, да ви призная – и нашенци, и поляци, все ме оглеждаха подозрително. Изглеждам като пенсиониран капо ди тути капи? Ама нашенският не се пенсионира, ами си краде на воля и с евтини самолети не пърха…

Вода не може да носиш. А мен диабетът ме избива на жажда. Като че съм след съботен запой. И – 3,5 евро вода в самолета. То вътре всичко е пари. Евтин билет, ама после…

Кацнахме в Краков. Пред летището чакахме автобус. И пробвахме да вземем билети от автомат. То хубаво, но и поляците едва се оправяха с  тия нови техники. Както и да е, синът успя. И пристигна автобус двеста и нещо си…

Милионен град. Но покрайнините, пък и в центъра – нашенски, източни, панелни блокове. Минахме през богат квартал с красиви, модерни, изпипани къщи. И навсякъде – кипариси, смърчове, борчета. Наредени в ограда и подстригани елегантно. Хем пазят от шума…

Видях една супер модерна църква. Нещо като кацнала летяща чиния с кръст отпред.

Да отбележа – бе, тия поляци много грешни хора. Църква до църква, костьол до костьол, храм до храм… Явно много грехове имат и се мъчат някак си да им измолят опрощение. И ксендзове – на верижки се точат. Млади, с бейсболки, но в поли…

Вечерта рекохме да вземем нещо за хапване. То в апартаментчето имаше спалня, баня, кухничка. С хладилник, печка, микровълнова. Поради което накупихме какво ли не. Кренвиршите – дръжте се! – бяха С МЕСО! Да, бе – не само пише „90% месо“, ами се и усеща. И майонезата по-различна. Не казвам по-хубава, а по-различна. А всички етикети на полски. Няма на друг език…

Та купихме някакви кюфтенца, то пък се оказаха вегански, от гулия. Донесохме ги на жената и снахата, уж специално за тях сме ги взели, да видят как ядат полякините…

Ама май яката ядат… Ще споделя възмущението и огорчението си… Дебели! Полякините станали ужасяващо дебели… Къде са ония тънки момичета от Черноморието? Дето се учехме на тях?

То и на мен ми личи мъхът на времето, ама при тях…

Цените – мнение на сина ми, мен това не ме вълнува – са 10 – 20% по-високи. И заплатите така. Самолетът беше наполовина пълен с наши хора. Чак пък да учат там всички… Но да работят, каза синът ми, нямат сметка. В Германия заплатите са 3 – 4 пъти по-високи…

Е, а накрая гледахме полска телевизия – кабелната им има 24 канала, всички полски!

Като финал – напомням стария лаф: поляк е диагноза, полякиня професия.

Честно – за тия няколко дни НЕ се потвърди /поне за мен!/. Ама звучи добре…„

Следват още истории…