Навън валеше
Навън валеше. Не порой, но не и съвсем слабият, протяжен ромон, характерен за тази топла, ранна есен. Дъждът беше свеж, спокоен и някак пречистващ. Повечето почиващи се бяха завърнали към града отегчени от валежите и принудени да изпълняват служебните си задължения. Все повече пъстри, червеникави листа попадаха в плен на басейна с неговата натрошена от капки повърхност. Дървената облицовка на вилата беше мокра, мокри бяха и покрива, и тревата на двора, и кипарисите, и всичко наоколо. Мокра беше и голямата тераса, капките се стичаха по двата шезлонга и масичката.
Откакто беше станала и изпила кафето си, съзерцавайки дъжда на закрития балкон, Ема четеше книга, излегнала се на дивана в дневната. Само от време на време поглеждаше към прозореца за да види дъжда, който чуваше през отворената врата към терасата. Беше сама. Сама във вилата от седем дена. Точно както бе искала. Четеше пропуснати и желани книги, слушаше музика, мислеше, приготвяше си по нещо за ядене, гледаше дъжда, ...