Какво е изневярата?

Каква е тя? Какъв цвят има?

А вкусът й какъв е?

Изневярата само физическа ли е? Точно със секса ли е свързана?

Тоест, да изчукаш, да го "туриш", да духаш - това е изневяра, но ако хванеш нечия ръка, погалиш по гърба, докоснеш бедрото - не?

Какво ще кажеш да мислиш за някой друг по време на секс? Не се брои? Хоп, аз съм в къщичка? Да гледаш в очите, да целуваш с ухаещи на кафе устни и да мечтаеш за друга?

Ами виртуалния свят? Да свършиш от виртуален чат разговор. Това е просто игра, мило. Нали? Това не е наистина.

Чувам как се събуждаш през нощта и проверяваш телефона си за нови съобщения.

В тъмнината синкавият екран на мобилния изглежда като точка на радиоактивно излъчване.

Набързо четеш съобщенията и се връщаш при мен в топлото легло, под идиотското одеяло с кактуси.

Мяташ се, въртиш се, въздишаш, докосваш се и знам, че искаш да ме чукаш дълбоко и силно, да ме пречупиш, да се забиваш със стонове, след като си преметнал краката ми на раменете си.

Искаш да ме накажеш за това, че не съм тя, че нея в момента я чука някой друг. И ето че не издържаш и започваш да ме галиш с треперещи от напрежение ръце.

Това не е изневяра, нали, мило ? Все пак ти си тук с мен, но по някаква причина ми се струва, че тя е с нас в стаята.

Целуваш ме по врата, по раменете, по тила, но не ми даваш да се обърна - не искаш да виждаш лицето ми.

Какво ти написа? Какви бутони натиска? Навива те с ключ като механична играчка.

Не е изневяра, когато целувките ти се спускат надолу и ме обръщаш по корем. Въздишам, когато твоят горещ език ме изгаря като нажежено желязо.

Не е изневяра, когато влизаш с едно плавно движение - трепвам от болка, но ти се подчинявам. Тишината се нарушава само от накъсаното ти дишане и звуците от шляпането на кожа в кожа.

Защо мълчиш? Страхуваш се да не ме наречеш случайно с друго име? Нейното име.

Разрядът идва бързо - напрежението е твърде високо. Падаш по гръб с облекчение и после ме прегръщаш с благодарност.

Внимателно се отдръпвам и си вземам душ.

По пътя забелязвам телефона ти, като подло влечуго, притаено на нощното шкафче. Взимам го с отвращение, всичките ти пароли са ми отдавна известни, просто преди не исках да отварям тази кутия на Пандора.

Но след тройката с нейния призрак няма какво да губя.

Отварям Съобщения.

Ето я, твоята тайнствена нощна спътница.

Последното й съобщение: "Напомни ми защо не се чукаме."

„Виж статуса ми“ - добавяш намигащ емотикон.

Статус? Е, и какъв ти е статуса, любовнико?

Отивам на профила ти. Семейно положение "Сложно е."

Да, наистина при нас всичко е сложно. И това не е изневяра, нали, скъпи, просто казваш истината?

Оставям телефона и се връщам при теб, под нашето смешно одеяло с кактуси.

И не е изневяра, когато се събудя сутрин от това, че галиш с език затопленото ми от съня тяло. Правиш го така усърдно, че почти забравям за диалога, който прочетох.

И не е изневяра, когато тръгваш да направиш кафе, след като насила си ме върнал под завивките и след няколко минути ми носиш димяща чаша в леглото.

А после ме гледаш как пия горчивата течност и усмихнат с блеснали очи, пълни със съжаление и вина, бълваш мерзката, омразна дума с буквата "л".

А това вече прилича на изневяра, мило.

Много прилича на изневяра.