Признавам си, повече не мога да търпя! Категорично и окончателно! Не мога да понасям терора, подтисничеството и законодателната дейност на жена ми, мътните да я вземат. Това жена ли е, кажете ми вие, мъжете, пострадали от ежедневният им гнет? Нима всеки един от нас не отглежда в дома си подобен индивид, взел образът на змия от рода на пепелянката, черна мамба, кобра, очиларка, боа, анаконда и още отровни зверове, за които не се сещам от гняв. Не са хора, не са! Крачи из дома ми този двуног тиранозавър, това истинско чудовище от Лох Нес и ми тамъни на главата. А уж слаб пол! Глупости!!! Какъв слаб пол може да са същества, които нямат ни жал, ни милост и са се превърнали в някакви дракони, змеици…не, аз нямам думи, нямам сили да издържам на този тормоз и сериозно обмислям за създаване на партия, бранеща съкровените ни права на свободен живот!

Ей я, идва…тиранозавърката! Домашната! Личната ми! Въоръжена с прахосмукачка! И престилка препасала, а от джоба й стърчи парцал!

- Киро, ако обичаш да легнеш на дивана, защото ще прахосмуча! – обявява ми тя и този тон не ми харесва! Изобщо не я интересува, че до сега четири часа съм лежал и краката ми имат нужда да повисят, кръвообращението да се обнови. Ама не! Заповед! Да легна! И ще бръмчи с прахосмукачка, не за друго, ами да пречи, мискинката неедна!

- Красимиро, не може ли да чистиш после, знаеш, че следя с интерес „Малката булка”, няма да чуя всички реплики и може да изпусна нишката! – мило и обяснявам аз и лягам на дивана. Какво да се прави – заповед!

- Аз „Малката булка” не я гледам, ама съм чула, че било истинска боза. А ти…откога я гледаш? Не порасна ли тая булка, не стана ли баба? – ехидничи инквизиторката и пуска прахосмукачката. Бръмчи! А аз не мога да чуя нищо!

- Краси, я ми подай дистанционното да увелича звука, че може да стане нещо важно! – моля с мил глас главнокомандващата.

- Ами то е в ръката ти! Това дистанционно е като нейно продължение! Някой друг да има достъп до него?

- Ей, вярно бе…не съм забелязал…

Увеличавам звука и си следя сериала. То не са тоалети, не са обстановки, не са индийски страсти, които по нашите земи ги няма. Що да не ги опозная, все едно съм сред индийското семейство. Почти като рода са ми. Иде ми и аз да замотам една чалма на главата, да лепна червена точка на челото… То ще ми е като клеймо на пострадал от жена си! Да се знае, че съм страдалец! Ама Краса къде ти ще разбере моите щения за култура и знания! Бръмчи!

- Краси! Може ли да ми принесеш една ракия, че ме стегна сърцето от мъка…тук във филма нещата се закучиха, ще ревна!

- Не мога, зареждам пералнята, ракията е в хладилника…

- Знам, бе душко, – с мазен глас простенвам аз. – Ама нали сега почисти, ако стана, може да падне прах от мен върху килима! Аз да не съм толкова безсъвестен и да не ценя труда ти!?? А ти си по-лекичка, ще отхвърчиш до там, без да нанесеш поражения на почистеното от теб!

След малко Красимира ми носи ракията, а не виждам на лицето и никаква любезност! Все едно не й е радостно да ми помогне да запазим заедно чистотата и уюта в този дом.

- Красенце, ами ракия без салата върви ли? Що да обиждаме напитката?

- Трябва да сгъна дрехите ти, защо като ти трябва нещо, вадиш всичко и го тръснеш на спалнята.

- Нали си ми казала, че понякога дрехите трябва да се изветреят, пък и така е по-лесно, по-бързо. Вадиш всичко на спалнята и вземаш първото, попаднало под погледа. Все пак, не ги разхвърлям из стаята, защото много те жаля.

- Като ме жалиш, нарежи си салата!

- Краси, ти нямаш жал към мен! Нямаш! Не помниш ли, когато преди пет години рязах домат и се порязах? А ти страда повече от мен, от моите охкания, от болката и стенанията ми! Не мога да ти го причинявам отново! Не мога! Ти първо нарежи салатата, пък после ще ми прибереш дрехите.

Ето я, тиранозавърката пухти към кухнята, като че я карам камъни да носи! Като че не домат, а кубик дърва ще реже! И това ще прави, ама на вилата! Аз преди десет години се сецнах, като пренасях кофа вода. Вярно, че беше пълна наполовината, а ако беше изцяло пълна? Не ми се мисли, защото можеше още да ходя превит на две! От тогава все и напомням на Красито, че не мога да върша тежък физически труд. По медицински предписания, въпреки че докторът нищо не каза. Обаче аз съм сигурен, че нарочно си затрая, за да не ни тревожи! Иначе трябваше да ни съобщи жестока диагноза. Тя, Красито ме заведе тогава при него, защото мен ме е страх от доктор. За зъболекар да не говорим! Когато се наложи, Красито е до мен и ми държи ръката да ме успокоява. И нали е змия, напомня ми го! Бил съм по-голям бъзльо от децата! Злопаметна!

- Киро, изгоря крушката, ела да я смениш! – не спира да ме юрка пълководеца.

- Ех, бе душко! Тъкмо почва сериала! Преди свърши на най-интересното!

- Не свърши ли индийската боза?

- Моля, не обиждай вкуса ми! Свърши, но почва турския. Комшии сме! Ако ние не ги гледаме, кой друг?

- Ами викни някой от сериала да смени крушката, че не мога да стигна до фасунгата!

- Качи се на стол!

- А ти къде мислиш, че съм? Ама пак не стигам!

- Качи се на стълба! И защо не си пораснала с още двайсет сантиметра?

- Нямаме стълба…а за растежа…на акъл го докарах, за разлика от теб!

- Съседите може да имат… - отговарям, все едно не съм чул ехидната й забележка. Змия! Скорпион! Скрипя! Все гледа да хапе!

- Отиди да я вземеш!

- Чакай да свърши сериала и веднага отивам! – обещавам аз, а в душата ми гняв! Огромен гняв!!! Сякаш гледам по двадесет сериала на ден! Няма такова нещо! Само по осем! А някои гледат и по десет, но аз не съм от тия. Дивана съм бил изтърбушил! И за това ми прави забележка личната ми изедница! Ами аз да не съм като нея, петдесет кила с мокри дрехи! Аз съм мъж! С тежест! Когато сто и двадесет килограма натежават на зле направен диван, така става! Няма качество, няма мисъл за хората! Изтърбушва се! Та после тая изедничка да ми тамъни, че задника ми не се отлепя от него! Вдигал съм го, само за да ям и да се преместя на спалнята! Боже мой! Да не би да ми носи цукало за тоалетна! А че ставам и отивам там, а че стоя по час, през който дивана е необитаем? Това не се вижда! Това се забравя и замита под килима, защото моят принос не се вижда, не се оценява. Стълба ще й нося! Тя да не е без ръце? И ако я донеса, ще ми се отрази ли в досието? Категорично не! Затова ще си трая и ще си гледам сериала! Като притъмнее, сама ще отиде за стълбата и ще си свърши сама работата! Така е най-добре – всеки да си довършва сам нещата, за които се е захванал! Аз да съм я карал някога да гледа сериал вместо мен, а после да ми го разказва? Не! Защото ще го претупа с две думи! Няма да го запамети! А и да седне пред телевизора, грабва плетка! Или бродира гоблен да си била успокоила нервите. Въобразява си де, защото дреме над него! Уморила се! Нямам идея от какво! Има уж някакви задължения, защото все тя знае, все тя може, все тя! Аз съм бил с две леви ръце, според нея! А аз със сигурност знам, че имам и дясна! Великомъченица, канонизация ли иска? На работа, после пазарува, готви, чисти и това е, нищо повече! Аз в момента съм безработен, защото ме уволниха. Все попадам на тирани като Краси. С някакви изисквания, като че аз нямам желания! Ограничават правото ми на почивка и свободно придвижване в определени от мен часове. Ма не можело така, имало работно време! Някой да ме е питал кога съм се наспал? Или да отида одреман на работа! Вярно, ходех така и какво? Пльосна се на първата пейка и заспивам! Защото има едни нощни сериали… Подремна примерно на пейката и те ти – време за обяд! Гладен ли да стоя? Язва да хвана, така ли? Отивам да хапна, а аз нямам апетит, ако не пийна аперитив! Пийвам, хапвам…пак не съм угодил! Стоял съм два часа на масата! Ами нали храносмилането не бива да се пришпорва! Погват ме и пак у дома! При кобрата! Тя да ме яде, да ме довърши! Тормоз! Тормоз отвсякъде! И Красито, уж съпруга, верен другар в живота, а не ме оставя да си гледам сериалите. Прави ми намеци да й помагам в домакинството. Боже мой! Та аз не знам къде е солта, тя ме кара да опържа яйца. Нали може захар да сложа? Да загоря тигана, да съсипя печката, пожар да направя? И после пак аз виновен!

- Айде, ма Краси, кога ще ми донесеш гювеча?

Краси вече е довела подкрепление от съседите и са сменили крушката, та може да ми сипе манджа.

- Няма да ти сипя! – инати се тя и не мога да я разбера какъв е тоя зле спотаен гняв в гласът й. Нещо е ядосана…

Цял час се въртя на дивана, сериалът свърши, но къркоренето ми в корема – не! Краса ми прави бойкот! Една манджа не иска да ми сипе! Инат! Отивам в кухнята и самоотвержено отварям фурната, където има цяла тава гювеч! Ще взема да си сипя! Ма като го погледнах, пък като се размислих… Ако си сипя, ще изцапам чиния, а после Краса трябва да мие. Стана ми жал… Тъкмо се е тръшнала в леглото и сигурно вече спи непробудно. Затова взех цялата тава и си я сложих на масичката до мен. Ха, почна ми петия сериал!

И за последно, случката от през нощта! Без да се усетя, омел съм тавата с гювеч и след такова ядене, съм заспал. Събуждам се към три часа през нощта и гледам, но телевизията някакъв свири на флейта! Стана ми едно мило, драго! Като дете и аз бях свирил и флейтата беше забутана някъде в гардероба. Викам си, що да не посвиря в тази тиха, тъмна и романтична нощ? Ама ще събудя Краса, ако почна да ръчкам из гардероба и ще ми се кара, педантката му с педантки! Рекох да й звънна по телефона. На третото позвъняване се обажда сънено:

- Какво искаш, Киро? Колко е часът? Да не си припаднал в тоалетната…

- Не, бе мило! Прииска ми се да свиря на флейтата, ама е в гардероба. Ще взема да ръчкам, да изваждам дрехи, ще ти създам излишна работа. Та викам, я да ти звънна да ми я донесеш! Ще се пробвам да посвиря! Една нежност ме е налегнала, една романтика…

След малко Краса влиза и вместо да ми подаде флейтата в унисон с моята нежност, ме удря с нея по главата. Удря и нарежда:

- Музикант! Флейтист! Ще ми свири посред нощ!

Ето за това ви говоря, скъпи приятели, мъже! Кажете ми честно, може ли да се търпи този терор, тази инквизиция, този гнет и откровено робство? Какво толкова съм направил? А? Нищо!!! Нищо не правя и пак недоволна! Тиранозавърка, а не жена! Ама вие ще кажете…