Признавам си, повече не мога да търпя! Категорично и окончателно! Не мога да понасям терора, подтисничеството и законодателната дейност на жена ми, мътните да я вземат. Това жена ли е, кажете ми вие, мъжете, пострадали от ежедневният им гнет? Нима всеки един от нас не отглежда в дома си подобен индивид, взел образът на змия от рода на пепелянката, черна мамба, кобра, очиларка, боа, анаконда и още отровни зверове, за които не се сещам от гняв. Не са хора, не са! Крачи из дома ми този двуног тиранозавър, това истинско чудовище от Лох Нес и ми тамъни на главата. А уж слаб пол! Глупости!!! Какъв слаб пол може да са същества, които нямат ни жал, ни милост и са се превърнали в някакви дракони, змеици…не, аз нямам думи, нямам сили да издържам на този тормоз и сериозно обмислям за създаване на партия, бранеща съкровените ни права на свободен живот!
Ей я, идва…тиранозавърката! Домашната! Личната ми! Въоръжена с прахосмукачка! И престилка препасала, а от джоба й стърчи парцал!
- Киро, ако обичаш ...