6 мин за четене
Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тревогите и се взря в непроницаемия отвор на иглата. Игленото ухо се разшири до размерите на човешка длан, празното му пространство просветна, появиха цветове, форми и движение.
Обърна се и помаха за сбогом. Пресече два пусти коридора. Достигна вътрешна тераса и вито стълбище. Чу гласа на един от простолюдниците. Отговори му. Ах, колко фамилиарност има у тия същества и в същото време колко уплашена самота. Даже сега, в действителността, когато все още не бе срещнал простолюдника, а само наблюдаваше преспективата за тази среща, Алоген се почувства омърсен. Съществото не се усъмни в Алоген. И Алоген се зарадва. Играеше ролята си учудващо добре. И най-вече, за голям късмет, простолюдникът не бе н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse