Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи... нещата се задълбочиха... харесах го... не заради снимките... там не ми хареса много... харесах го заради характера, заради начина, по който се държеше с мен... казах му... казах му, че снимката не беше моя... че лъгала съм го признах... но туй направих аз от страх... защото желаех с него да съм аз... страх ме беше как ще реагира... и че мога да го загубя... казах му и той ме разбра... помислих си, че ме разбра... всичко беше красиво... той беше човекът, който влезе в сърцето ми, този, който обичам толкова много... бяхме заедно... онази вечер аз не знаех на кой свят съм... бях щастлива, когато бях в прегръдките му... най-накрая... бяха дни на щастие и радост... и както всяко щастие... так ...