– Тази там!
– Коя... какво...?
– Тази отсреща, брюнетката!
– Коя, бе? Те са две... три!
– Не се прави на ударен! Тази с дългите крака, която си върти дупето.
– Ти на това дупе ли му викаш? Това си е комбайн.
– Много капризен си станал. Точно като за тебе е. Пък и ти е навита...
– Глупости… навита! Тя не ме познава. Даже още не ме е забелязала.
– Ами, запознай се де, какво чакаш!
– Как така ще се запозная, не гледаш ли, че бърза, сигурно на работа отива.
– Все тая! Ти какво, ще чакаш безработна ли да стане, за да я заговориш?
– Стига сега, погледни, жената не е в настроение.
– Сутрин никой не е на кеф, даже и ние, вътрешните гласове не сме. Заговори я, да видиш как набързо ще ѝ се оправи и настроението и всичко.
– Не мога сега, нямам време.
– Нямал бил време! Ти все нямаш време. Имаш за какво ли не, само не за най-важното. Ако всички бяха като тебе, човечеството да е измряло досега.
– Трябва да ходя на работа. Ако закъснея, шефът пак ще се дърви.
– Шефът ти сигурно е мъж на място, кой го знае на кой калъп е по това време. И въобще какво ме интересува шефът ти? Е, ако беше шефка, друга работата щеше да е. Давай де, заговори я!
– Какво да я заговарям, за часа ли да я питам, а?
– Хайде сега, за часа е най-изтърканият номер, това го знаеш даже ти. Нали имаш фантазия. Виж я, виж, сви в страничната улица, значи отива някъде наблизо. Я тръгни след нея!
– Не мога, трябва…
– … да ходиш на работа, знам, каза го вече. Тръгни след нея, бе, човек, само за пет минути. Какво толкова?
– Знам ги аз твоите пет минути, ако остане на тебе цял ден след фусти ще тичам.
– А ако не съм аз, целомъдрено ще си проспиш живота зад компа, хе-хе.
– Защо ли въобще те слушам?
– Вътрешния глас трябва да се слуша, той е като децата, само истината говори. Поне ще видиш къде работи.
– Тука има само едно училище, сигурно е учителка.
– Все едно. Охо, тръгна по-бавно, почти спря! Изчаква те, ето, хайде, настигни я!
– Изчаква ме друг път, връща се, сигурно е забравила нещо…
– Идиот такъв, заради тебе се връща, виж че ти се усмихва. Ура!
– Усмихва ли се? Ехидно се хили понеже се влача след нея като ненормален. Кой знае с какво ще ме удари по главата, може и полиция да извика. Какво да правя сега?
– Заговори я бе, левак, не виждаш ли че това чака! На всичкото отгоре е и готина. Гледай само какви устни!
– Стига си зяпал, ами кажи какво…
– Уговори си среща за довечера или утре. Или поне ѝ вземи телефона.
– Благоверната ще ме олепи.
– Дрън-дрън! Благоверната ти няма да забележи даже, ако тръгнеш с розови прашки. Докато не ги намери в прането, де….
– Ти недей, тя ги надушва тези неща.
– Нека! Тъкмо да се посъбуди малко, че в последно време съвсем взе да гледа през тебе, на въздух си станал, ей!
– Ох, тази наистина идва насам, ами сега?
– Хайде де! Пишеш разни публикации, изсмукваш си теории от малкото пръстче, а сега не можеш две думи на кръст да вържеш. Я се стегни!
– Ама това тука е друго! Подскажи нещо…
– Действай като мъж, какво толкова? Аз бях до тука, оставам ви насаме да си гукате.
– Чакай, защо млъкна, все се измъкваш като стане напечено, не е честно така… ох… помощ, помо-ощ!
© Олег Todos los derechos reservados