Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не съм доброто момиченце, чийто живот искахте да съсипете. Не съм тази, на която крещяхте за всичко и дума не обелвах. Не съм декорът в шибаната ви пиеса. Не съм... Сега не ме трогват фалшивите ви сълзи и извинение, за тях е твърде късно. Сега съм по-силна и коварна от преди. Сега наред сте вие прошка от мен да молите... Но Дяволът би ли я дал?!?