Не съм от тия дето 2....
10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушкаш, но не ти тежи, защото усещаш и,
че те обичат...Следващия, тоя наричан "соц", налагаше още правила и за неспазването им се наказваше...Това беше и периода на "съзряването" ми, но без
право да се бунтуваш, отказваш или "кривнеш" по непозволени пътеки! Не съм от тия дето знаят всичко и ще пиша само това, което помня и има допирни
точки с мен. Ще обрисувам с малко щрихи оня нов живот, който щеше дълго да ни съпътства, но и така да свикнем с него, та в последвалата го "демокрация"
също да изпитваме носталгия...
Забраниха посещенията на младите в църквата, така осакатиха цялото ни поколение! Не създадохме навик да се молим,само при нужда се бояхме от грехове...
В гимназията учехме разделено момчета от момичета- ние сутрин, момчетата- след обяд и се виждахме когато те, дошли по- рано и накацали по оградата
ни "поощряваха"с разни възгласи като "Хайде, нашта!" Обикновено последния час имахме физкултура. А да правиш крос или скок височина хич не е
приятно пред публика, особено когато вече тялото ти е "напъпило"....
Вечерен час- след 20 часа учителите проверяваха дали учениците са "прибрани" вкъщи! Със съзнанието, че помагат при опазване на "богатството"-децата.
Задължителна униформа- барета с метален номер в средата, престилка/някъде я наричат манта/- сива или черна и на ръкава й, както и на палтото - същия
пришит номер в твърд триъгълник!...Той се шиеше и разшиваше при всяко пране!
Косата- късо подстригана или плитки! Аз бях много бунтовна, най- вече за дължината и ме наказваха "грозно"..Тя трябваше да е толкова "дълга", че да
се вижда половината ухо! Това се проверяваше сутрин, когато влизахме в училище и връщаха неизрядните.Като ме уловиха веднъж, че крия моята, напъхана
в баретата, ми подстригаха само лявата страна ...Веднага трябваше да ида на фризьор, за да премахне и дясната! Сърцето ми кървеше от обида и гняв...
На другия ден отидох на училище, напук с тричетвърти чорапи на големи червени и зелени ромбове, абсолютно недопустимо към униформата! Върнаха ме още
от вратата!
При постъпването в гимназията, трябваше да имаме лична карта с актуална снимка. Вече имах униформата, както и подстрижката по задължителната "кройка"
така, че вратът ми изглеждажше дълъг като дръжка на тиква- кратунка, само баретата купихме и...направо във фотото!
Когато видях аламинут-снимката и...ревнах като ухапана от оса!Баретата беше толкова голяма и стърчеше на главата ми като ореол на светец!!
Но нямаше спасение, щях да й се "любувам" следващите пет години!! Когато я разгледахме вкъщи...ами, за да не се мачка докато е в магазина, периферията
й беше натъпкана с един "геврек" от хартия и, като не бях го махнала, защото не подозирах за него, беше обидно щръкнала! И защо все на мен?!
Режимът следеше да расте морално и покоряващо се поколение! Само отвреме навреме позволяваха танцови забави в салона по гимнастика в училището, но
на мен тогава пък "домашното възпитание" не позволяваше...Ала имаше "жур"-ове по домовете, където тайно ходехме между 2 и 5 часа, у някоя съученичка...
Там се учехме да танцуваме класическите танци танго и валс, като внимавахме да не се "натискаме" много до партньора- съученик, защото за това
"бдеше" домакинята- майка на съученичката! Забавлявахме се със "Шегите на Амура".Това бяха картони, чрез тях си изпращахме готови фрази, с които
невинно "флиртувахме"...Например подаваш картона на някого и му казваш "Имаш поща по роза", а там той чете "В очите ти се оглежда целия свят, но аз
в тях виждам само теб..." По карамфил той ти изпраща "Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен.." Неща, които не бихме изрекли гласно все още!
Ядяхме пуканки и семки. Кафе пиеха само възрастните и то от леблебия. В по- изисканите домове черпеха и с бяло сладко. Това е захар, по някаква
технология варена и станала бяла маса, приличаща на гъст латекс! Поднасят ти гребната една лъжичка от него, което горчеше от сладост, потопена в
чаша с вода. По малко "гризваш" от лъжичката и пийваш от водата...Но изразяваше финес и супер мода!!
Кръжоците бяха едно от позволените неща, където бях "абонирана" официално за два/география и литература/, а неофициално посещавах пак два- този по
литература и...някакъв жур, на който никога не биха ме пуснали официално! Не бих могла да сравня тази дума "пуснаха" с някоя сегашна! Няма такава!
Като бях първо дете, обирах всички страхове и неопитност на родителите ми и в негодувание от всичките табу-та се заканвах: "Деца, когато имам някога..."
Така в Дунава не се потопих нито веднъж, защото преди години се опитвали да добиват въглища и има много невидими "дупки"! И всяка година имаше удавени!
Не можех и всяка "вечер" да бъда на "стъргалото"! Като във всеки малък град и нашия имаше главна улица, където всичко беше по- хубаво! В най- хубавите
къщи живееха търговци, които в тях бяха вместили идеи, донесени чрез пътуването си по Дунава, стилове от Виена, Буда Пеща- ампир, барок...Имаше много
магазини и дървета. На нея, в две срещуположни редици, вървейки бавно като гъста манифестация се правеше разходка вечер. Това беше друг начин да се
виждаме със съучениците, да се спрем и поговорим, а по смелите- в най- тъмния участник набързо да се целунат....И не само ученици. Излизаха и млади
и стари. Но аз...два пъти седмично и то знаех, че в сянката на някое дърво ме наблюдаваха две очи!...тези на баща ми!
Дори и като по- голяма, никога не отидох и на тия пикници, които ставаха по лозята, при нас наричани "теферич" Това бяха екскурзии с компания до някое
лозе с много веселба, за която се говореше после цяла седмица...до следващата сбирка! У дома ми се обясняваше, че ние сме едно порядъчно семейство..
Там ходели само "пощарАци" /неморални мъже/ и момичета- "пропЕли кокошки"! Нали не искам да стана "прочетен вестник"?!
Едно от хубавите неща в живота ми беше участието в ученическата духова музика от фанфари! На всяка манифестация, тя вървеше най- опред. И, като че
бяхме по- красиви от останалите! В ръцете- най- блестящия инструмент. Облечени "държавно" с плисирани поли и бяла блуза с голяма, бродирана с бяла
бродерия яка, ръкъвици, които се разширяваха до лактите и...лачени обувки! Много се гордеехме, инъче казано фукахме...
През последната коледната ваканция ме покани една съученичка да я прекарам у тях, на село. Добре, че започнахме "агитацията" да ми позволят да отида
седмица по- рано, та имаше време да се "обмислят" всички "за" и "против"! Накрая получих мечтаното "да", но с хиляда и едно наставления! Щях да видя
най- после село!!Ми, то било нещо прекрасно! Не зная лятото дали щях да съм толкова възхитена! Няколко пъти ме "поканиха" пак да отида, точно лятото, че
така имали нужда от още ръце!...Това е едно от най- големите села на околията ни! Много хора, много младежи, но най- впечатляващо беше читалището! Голямо
и с разнообразни дейности- библиотека, школа за народни танци, кръжоци по литература, по акордеон и цигулка и разни агротехнически...И се провеждали
само зиме. Всяка седмица- вечеринка! А сега за Новогодишните празници щеше да е с много изпълнения на песни, скечове, танци, щеше да е незабравимо! Там
дори взеха да ме сватосват за братовчед на съученичката ми! Той щеше да играе роля за известно време в живота ми, но като тайна, подобна на журовете...Като
учеше във военно училище, "тръпката", която се появи и в мен, се изразяваше в писма! Всички видове хитрости употребявах, за да пресрещна раздавача после
и да ми даде писмото на ръка, а не да го пусне в кутията. Когато все пак вкъщи хванали едно, то се оказало и със снимка- той в цял ръст с военна униформа...
Без да знам, но ми стана ясно, когато чух родителското тяло да си говори така: "Демек, Маро, сабя ше ни дрънка!"..Умрях и от гняв и от срам! Не изтрая
дълго и не бе истинската ми първа любов, която дойде по- късно, когато изхвърчах от гнездото! А това си остана единствения път, когато видях село! Преживях
страхотна ваканция и все съжалявах, че не съм от там или поне баба и дядо да имах на такова място!...
Изнизаха се годиниите в гимназията, дойде балът, за да се опразнува най- после "свободата" и отвори вратата към живота!! По времето на невижданото нещо-
купонната система! За самата Първа световна война не зная, не съм била родена, но последиците от нея дълго понасях и аз и това беше една от тях. Нищо
нямаше свободно по магазините! Не зная как бяха разпределяни тия купони, само това, че ако купиш долно бельо, не можеш да купиш чаршафи, защото бяха на
един купон- памук! За хляба имаше три кагегории- обикновена дажба/ОД/, за физически работник/ФР/ и за тежко физически работник/ТФР/ И да ти се яде повече-
на първата се полагаше четвърт хляб за деня, на втората- половин, на третата- цял! А веднъж загубих всичките купони, за пет души, за цял месец!..
Не ме убиха, но наказанието беше всяка вечер да ходя за хляб при Арето- един хлебар, близък на семейството ми, който "икономисваше" от общото тесто, за
да нахрани един дом с три деца...Още тогава усетих силата на връзките, които господстват още!...
Та за тоя бал никакви купони не биха могли да спретнат тоалета ми на принцеса! Нямаше го и във фантазията ми, успокоих се, когато разбрах, че важи за
всички!Взе се решение да бъдем с ученическите си престилки, изпрани, изгладени,но бяхме щастливи! Заради свободата, която предстоеше, заради бъдещето,
което очаквахме, заради младостта, която така диктуваше! Тъжното беше, че ще се разпилеем и с някои пътищата ни едва ли щяха да се пресекат отново....
Кандидатствахме в университети почти всички. Тъкмо се беше създал Икономическия Институт, сега УНСС, и там се влизаще още като си казал "Добър ден"...
Но аз мечтаех за медицина! А беше времето, когато не бяха свършили още партизаните, техните деца, ятаците и новосъздадените "рабфак". Почти никакъв
шанс не извадих! "Заседнах" в Лом, но започна културния ми живот, само че не като зрител, а като участник...До сега описах почти само тъжни неща и,
като не съм от тия, дето...само негативно гледат, има да ви разказвам и по- весели, като отделни случки! Но затова...следващия път!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
На матурата по литература, учителката ме смъмри, че всичко е точно, но съм бил много лаконичен. Не съкращавай нищо Ирина, толкова е цветно! Благодаря ти, че ме върна там, в младостта ни!
-
Не зная, Наде, аз и за тоя разказ не бях сигурна дали ще завладея публика...Прозата се чете по- бавно и трудно, но време и материал имам, така че може да се престраша....Благодаря ти за оценката и идеята!
-
Обожавам такива разкази. Иржи, защо не помислиш за нещо по - обширно? Роман?
-
Извинявам се, пропуснала съм отговора на коментарите ви
Пепи- зависи от възрастта, а времето е било еднакво за всички- друг ред, закони, лутане, всички сме се "пекли" на един огън! Само "стегнацията" в малкия град е била по- осезаема с плюс действащи и "местни" закони, защото там и "Бог високо и цар далеко!"...
И аз, Руми, знаех от доста проби в миналото, че мога да разказвам, при това виждам и грешките си- малко дълго разказвам, както виждаш тоя дефект е и в коментарите ми! Трудно успявам да съм лаконична! Но един ако се намери да ми го подчертае, ще намеря начин да се коригирам....
Ами, Силве, ако ти казваш "защо в понеделник, хайде, давай го..." дали всички го казват същото?...Не съм само аз за четене!....
Благодаря, че ме прочетохте! -
Видях, че вече е излязла и трета част, а аз още нищо не съм казала за тази... Иржи, чета те с голямо удоволствие, може би ще повторя доста от коментиралите преди мен, но ти наистина умееш да разказваш по един много специален начин, грабвайки вниманието на читателя. От твоята поредица може да се получи невероятен сценарий за филм. Благодаря ти, Иржи! 🌷
-
Е, защо чак до понеделник, ако е готов, давай го. 🙂
-
💐 "Живот като живот", му казвам аз. Всичко има. Преживяхме и 1985 и 1986 с големите суши, когато и София се беше превърнала цялата в дискотека: присветне, угасне, присветне, угасне. Режима на тока. И купонната след '90, и... за сега не ми се мисли. Здраве да е!
Поздравления! -
Вече мога да "затворя" страницата, знаех че не можеше да не наминеш, Юри!
Радвам се, че одобряваш новото ми поприще, че все още задържам вниманието ти! А имам толкова материал!! Не изчерпвам всичко, оставям и всеки да си спомни нещо...Не искам и само суперлативи, а и мнение дали не се увличам в дълги подробности, стила ми, нещо като "това - да, онова- не"...Че на мен взе да ми харесва да не ме ограничават римите и ритъма! Е, няма да ги изоставя, но сега ще си "начешам крастата" известно време!! Вече съм готова със следващия разказ. Чакам само понеделника. -
Браво, Иржи! Можеш много добре да разказваш, правиш го много увлекателно и се чете на един дъх, както е казал Марко. Спомних си, какви здрави и масивни чинове имаше по онова време! Аз също успях да поживея доста в социализма. Бяха бедни, но хубави тридесет години - бяхме млади! Поздрави! 😊🌷🌷🌷
-
Благодаря ти, Марко, и за хубавите и окуражаващи думи, и за напътствието ти как да оправя словореда! Да ти кажа и на мен ми "боде" в очите това разместване на изреченията...В черновата ми, която копирах не беше така, но
вероятно неправилна команда съм дала на коректора, хем избрах чертичките, които подравняват и ляво и дясно...Ето това искам аз, не само суперлативи, а дори за грешна запетайка, въпреки че и да се усъвършенствам толкова, няма за кога....А имам още много "материал" в главата и ако не ви отегча....ще пиша, всеки понеделник! До скоро, Марко! -
Прекрасно написано, Иржи ! Прочетох на един дъх.
Видя ли, че ти се получи? Казах ти. То си е в теб - таланта да пишеш.
Просто седни и пиши.
И кликни на коректора, за да ти изравни текста от ляво.
За да не стои написаното като стих.
Поздрави и чакаме още ! -
Как се радвам, Мария, че извиках спомени и у теб! А аз правя това и със себе си! Понеже обичам да се снимам, имам и много снимки от целия ми живот и не в кутии или пликове, а подредени в албуми/ имам такова житейско изкривяване!!/ и някога , особено зиме, когато не излизам много, като се заровя в тях....и от всяка снимка изплуват спомени...."Доказателство", че съм живяла и то не безлично! Сега, бих могла като Шехерезада да разказвам хиляда и една нощ все истории....стига да има слушатели!
-
Помня времето, когато слагаха печат на коляното на момичетата, ако полата им е по-къса, ( поне в ямболските гимназии беше така), връщаха те вкъщи, да си вземеш баретата, ако си я забравил, изключваха те от училище, ако си отишъл на църква за Великден. А после като редактор на общински вестник писах за един храм в с. Войника, превърнат в младежки дом...
Много спомени предизвика в мен, скъпа Иржи!❣️ Разказваш увлекателно, с чувство и отношение.
Радвам ти се! И искам още! Пиши и ни разказвай!🤗🌺🍀 -
Руми/Щерева/, различно, но всеки е преживял по нещо от онова време....А аз- открай до край, но има разлика от преживяното в Лом, в първите години и после в София с по- "олекотени" събития...Родителите наистина знаят много повече...Сега ще разказвам разни по- забавни случки, защото не съм от тия дето...са само черногледи!
Радвам се, че ме посещаваш, Зигфрид и дано и занапред да ти е интересно!
Не можеше редицата под разказа ми да е без теб, Роси! Ти си такъв майстор на прозата, че хем е комплимент за мен, хем искам да чуя мнението ти...И не само суперлативи, аз понасям и критика, макар че няма за кога да се уча....Зная, че почти всички тук сте доста по- млади, дори мислех, че няма да ви е интересно, но когато се разказват от първо лице, събитията може и да оживеят....До скоро, до пак,Роси! -
Иржи, аз съм от малко по-късното поколение, но имах униформа и емблема, разбира се и вечерен час. Разказваш увлекателно! Чакам продължението с нетърпение!
-
Радвам се, че ти харесва моето разказване, Ирина! Нали виждаш и коментарите ми колко са "изчерпателни". Предпочитам стиховете, но за там имам претенции към себе си и ме дразни всяко нарушение на ритъма, и не мога да дам воля на стихията си!А ти си толкова млада, че всичко вече е било по- инъче, а и си живяла ако не в София, може би в по- голям град...А Лом беше малък като трите си букви, но "биографията" му и това, че имаше допир до Европа го правеше голям във всеки смисъл..."Лошите" преживявания вече си ги разказваме , но не с болка, а дори с умиление и когато се правеха някакви срещи на съученици или съграждани, ставаше такъв театър!....Сигурна съм, че при всички е така!
Ще пиша Руми/Соларе/, затова "вина" има Латинка Златна, която намери, че понякога коментарите са ми по- интересни от моите произведения/стиховете/ и това даде идея да пробвам дали ще задържа вниманието ви...Е, доказахте ми, че мога и продължавам... -
Това е и целта, Краси, всеки да си спомни нещо, макар, че като гледам от "моето време" съм си само аз....То и аз не всичко от него го преживявах лично, защото
"домашното възпитание" не позволяваше...Мисля, че журовете са били в провинцията само, особено в градовете с "допир до света", както ние чрез Дунава...
Живяла съм, докторе, от първия до последния ден на соц-а! Макар и деветгодишна си спомням как се "смени" властта...Затова всичко беше по- жестоко, отколкото в София! Ние, децата носехме "вината" и на родителите си, когато те не желаят бързо да се "пребоядисат"!...Отделно и за нашите золуми!Пък и ти си по-млад човек и вече "ластикът", с който нас ни връзваха вече е бил по- разхлабен...Поне имахме радио и бяхме в крак с новините, дори децата. Помня изгряването и на Лили Иванова и на Емил Димитров, а Людмила Живкова беше много по- късно, бях вече в София, но ще стигна и до тях!..../ако продължавате да четете със същия интерес!/ -
Уау, наистина много интересно и увлекателно разказваш! Запленен съм. Нямам търпение за веселите случки, хуморът ти е страхотен! Пиши! Поздравления!!
-
Всичко като на лента. И право и вярно и леко и весело в детските очи, но родителите ни- те си знаят трудностите! Пиши, тези неща трябва да се знаят. Детските очи преминали през зрелостта!
-
Разказваш с живец, Иржи! Времето оживява при теб..Пиши, че виж колко се насъбрахме в „Чакащи„ за продължение..Поздравления!
-
Много интересно разказваш, Иржи. В прозата си в твои води. И хуморът ти си го бива 😊
Аз изживях съзнателно 80те, но няма нищо общо. Почти с умиление си спомням сините манти, ученическите дискотеки по обяд, бригадите, влюбванията и поне веднъж месечно целият клас при директорката. Строго мъмрене 😂
Давай нататък 👍🌺 -
Интересно разказваш давай нататък! За много от нещата и аз си спомних, но на "журове" не съм ходила. Помня "да бие, да бие" и "апаши и стражари" и мантата, емблемата, а в знак на протест една девойка дойде с престилка до глезените и подстригана като момче.
-
За децата, Ели, всяко време е приказка...Затова всеки с умиление си спомня за детството...Но, когато си първо дете, при това момиче, трябва по- бързо да "пораснеш" и участваш в повече "събития" от нормалното...За брат ми/ третото дете/ аз бях и приятел и помощник и "кака-мама"- навсякъде закопчан за мен, дори в игрите ми...А съм живяла 45 год. в соца ...
Край на тъжните преживявания, Таня! Животът е хубав, въпреки годините и събитията, ще ви занимавам занапред само с приятни емоции! -
Лаконично, Георги, но с голяма стойност за мен! Благодаря ти. Щеше да ти е интересно да прочетеш и първата част, там е по- весело...
Светът така се промени, Светличка, във всичките сфери! Но поне за обучението можеш да кажеш колко тежка стана професията "учител"! А за нас той беше и Бог и съдия и вълшебник!...Затова си послужих с този дълъг увод към следващите истории, в които имаше емоции от всякакво естество!
Като учехме разделени от момчетата, докторе, и не знаехме какво се случва там, но на тия журове и като се мъчеха да ни впечатлят, ни разказваха такива пикантни преживявания, че не им вярвахме! А истината беше, че като по- смели от нас, сигурно са имали "прегрешения" и много наказания...Ама наказан, изключван, но ти влезе да следваш!...А при нас се даваше характеристика от Комсомола и тежко ти ако те изкарат рогат!....Нито успеха ще ти помогне, дори не и конкуренцията на партизани и рабфак!... -
Чакам и по-веселите истории!
Интересно ми беше!
Пиши Иржи! -
Защото си толкова млада, Скити, живяла си само в следващото време, и едва ли си представяш думата "позволение", за всичко! Ще стигна и до фантазиите и измислиците, но до тук всичко е автентично! Радвам се ако ти е интересно...
Всяко време си има своите плюсове и минуси, Смути! Аз казах , че ние така свикнахме и със забрани и с по- низко качество на живот, да не изброявам, че имаше и някои добри неща, та понякога изпитваме носталгия, но не искам да предизвиквам дискусии! С умението си да разказвам за онова време не натрапвам мнение, а както казваш сътворих една историческа приказка, за тези, които не са били съвременници! Така като изучавахме най- далечното минало на страната ни! А манифестациите....освен показност бяха и начин да се видиш с много хора накуп.... -
Като не очаквах интерес към тая част на разказа, излязох за цял ден, за да не слухтя дали бибитка лаптопа....За успокоение, това е уводът към следващите разкази, които ще са само случки и,надявам се, да запазите интереса си!
Радвам ти се, Силве, твоята благословия беше много окуражаваща, следващия път ще изпълня и препоръките....Ти поне имаш малка представа от града ни, но това, което имам да разказвам не може да се усети от кратко пребиваване!
И ти , Миночка, си винаги в редиците под произведенията ми, а нали знаеш колко много значи да има интерес към тях!....И тогава учителите имаха много повече права от сега! Благодаря ти! -
Интересен разказ! То било много страшно в "соца"! Аз си спомням детството ми като една хубава приказка! С удоволствие бих се върнала в нея! Поздравления, Иржи!
-
Стройно и приятно.
-
Много интересно четиво. Колко променен е днес светът и колко олекна ролята на семейството. Следя поредицата.☺
-
Сътворила си една малка машина на времето, Иржи
Всяко време си носи и чарът и неприятните спомени, но свободата, която имаме сега, е с по-малко чар, защото е съпроводена с други забрани. Времената са други, но глупостите не се променят особено.
Аз пък, дори по мое време, ненавиждах манифестациите - голяма показност, голям правеж! -
Аз не знам какво да кажа... в момента съм много раздвоена в мислите си...
Но иначе знам, че разказваш увлекатено и интересно! Сладкодумна си, Иржи! Чакаме продължението! -
Иржи, чудесен разказ, а разказаното е точно така. Аз също бях непокорна ученичка, но затова си отнасях и бой по пръстите с показалката на учетелите!
Чакам с нетърпение другата част, умел разказвач си! -
Иржи, прехласна ме. Толкова сладкодумно разказваш, страхотна си! И какви сравнения само - пренесе ме неусетно там! Само че сега нямам търпение за следващите части. Хайде, запретвай ръкави, много е интересно, наистина. Поздрави най-сърдечни и усмихнат ден!🌺
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че ти е харесал разказът ми.Видях, че не си прочел първа част- за прякорите в Лом. Забавна е.