Не те разбрах
"Здравей! Как си? Ох, извини ме! Инерция. Може би трябваше да попитам, къде си? С кого си? Аз... такова, не че не знам, ама не съм сигурен. Чул съм, че има такива места, за които приживе човек няма как да знае. И все пак... то какво ли не говорят хората. Само дай повод и виж после какво става. Измислици. От незнание, от невежество, от неразбиране. Ама нали сме създадени така, че не можем без да бръщолевим. Работата е там, да не обръщаш внимание на всичко и на всички. Ей на - и аз сега сигурно ти досаждам с празни приказки. Добре, че си те познавам и вярвам, че няма да те дразни. Надявам се, че само ще разпънеш оная твойта чаровна усмивка и тънко, тънко ще намигнеш. Разхождах се просто. Безцелно. И нещо ме накара да мина и при теб. Рядко идвам, вярно. Преди години бяхме толкова много време заедно. От детската градина, та чак до абсолвентските балове. Че и след това. Ех, че весело беше! Всеки път. И все не ни стигаше. А днес? Остаряваме, да! Ама ти пък не си мръднал. С това лъчезарно излъчване, с тия игриви огънчета в очите. Не се сещам за познат или приятел, да обича толкова много живота. Знаеш ли, казх ти, че случайно минавам, ама не съвсем. Чувствам се някак си гузен пред теб. Има неща, дето един мъж не може да приеме дълго време, понякога и цял живот. Щото са неразбираеми за същината му, не за друго. Понякога цялото същество отказва да приеме истината. Казваш "не" и не можеш да обясниш защо. И при мен беше така. Не съм се замислял, че природата може да допуска грешки. Дори не знам грешки ли са. Нямам понятие, как живеят тези, които са потърпевши от това. Само подозирам, че никак не е комфортно. Особено за умни, интелигентни, разбиращи мъже. Може би, ако не беше алкохола, никога нямаше да знам за болката ти, ама пусто пиене - то не минава среща без него. Не, не си ми досаждал, просто се изпусна. Един път. И това си беше. И без да искам, се отдръпнах от теб. Не чак толкова, но някак си внимавах. Внимавах с приказки, с жестове, с погледи. А всъщност, като се замисля сега, не ти е било лесно. Да носиш такова бреме - не, не мога да си го представя. Обаче ми стана болно. Не биваше да влияе на дружбата ни. Не съм го показвал, мисля. Но си остана едно трънче в петата. И трябваше да внимавам, да не стъпям на нея. И все пак, стана ми мъчно. За тебе. За всичките изживяни заедно години. Понякога се питам, дали не си отиде нарочно. Точно заради това. Но, както и да е! Трупат се годинките на гърба ми, остарявам, а ти? Ти ще си останеш завинаги млад хубавец. Когато и да намина, ти все ще ме посрещаш с оная пленяваща усмивка. А сега? Сега ще запаля една цигара. А, да - и за теб една. Ще попуша, докато догори свещичката. Пък ти, ако можеш, прости ми! Не те разбрах тогава..."
© Димитър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрави...
-
Чак сега прочетох отговора ти.Благодаря за разяснението.Аз като цяло се чувствам глупаво,ако не мога да разбера дадено произведение и усещам,че нещо ми убягва,на това се дължеше любопитството ми! А сега вече като знам и като го препрочетох наново бавно и внимателно,чак се пляснах по челото.То съвсем ясно си си го написал,просто аз съм се отплеснала в друга посока
-
Насе, няма нужда да се извиняваш, нито съм се засегнал. Замислих се - може би недостатъчно съм намекнал за "причината" героят ми да се отдръпне. Мислех, че с тези думи: "...че природата може да допуска грешки." съм казал деликатното положение. Не мисля, че си невежа, а може би още доста млада или не ти е познат подобен проблем - а именно - когато мъжът е само с мъжка "опаковка", а съществото в нея е с други наклонности. А пък ние, мъжете, които смятаме, че сме нормални, сме особено чувствителни и често негативно настроени към подобно явление, което днес все повече като че ли се разраства. Надявам се, че си разбрала вече! А за себе си вадя извод, че съм прекалил със скритата метафора.
-
Прав си и извинявай ако с въпроса си съм те засегнала. Разбира се,че не съм помислила,че трябва да е преживяно,а не художествена измислица,просто ми стана любопитно. А за това,че трябва читателя сам да се досети,е...аз не успях! Или поне имам 2-3 предположения,свързани с дрога или с горе споменатия алкохол...тоест не разбрах кое точно ти е споделил под влиянието на алкохола приятелят ти,че даже и след смъртта да не можеш да разбереш и простиш...та затова ми стана любопитно и попитах.
Пак ти казвам:извини ме! Произведението ти е добро в моите очи,щом се спрях,прочетох го,после втори и трети път,а това,че за мен има неясноти се дължи явно на невежеството ми! -
Ами, Насе, ако тръгна да отговарям директно на въпрос, като този, който си поставила, разказчето губи смисъл. Ако не се разбира за какво става въпрос, значи не съм се справил. Мисля, че отговора си е вътре, в рамките на разказа и струва ми се, че поне Лина го е разбрала. И освен това, не е задължително да си преживял нещо лично, за да го напишеш в творба. Затова си има и понятие "художествена измислица".
Благодаря, че надникнахте тук! -
И какво по-точно е това бреме,тази тайна,която ти е споделил и е повлияло толкова на дружбата ви,та чак да се отдръпнеш от другаря си? Или то си остава тайна?
-
Деликатно и умело поднесено размишление за истините в живота. Комплименти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
