Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си зараза.
Красиво е човек да притежава позиция. Лична. Собствена. Не натрапена. Но и да я отстоява. Вдъхновяващо е, когато безропотно понесеш платената цена за нея. Любовта към свободната мисъл надхвърля многократно страха от загубите заради това, че я отстояваш. Би трябвало. Според мен.
Имам приятели в Италия. Близки. Често се виждаме. Там. Сега можем само да си говорим. Всеки ден. Казаха ми, че при тях са загинали 793-ма човека. За едно денонощие. Последното. Това са няколко самолетни катастрофи. В един ден. В една държава. Не знам дали е истина. И медиите го потвърдиха. По италианските телевизии дават как лекари плачат заради недостиг на сили и кадри. Дори не мога да го коментирам.
Близкит ...