Небе пълно със звезди
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с приятен гъдел, който разнесе топла вълна по цялото ми тяло.
Нощта вече приближава към края си, а аз още тъй неуморно стоях и гледах човека до мен. Тъмна коса, контрастираща с бялата му кожа, изваяни ръце, които бяха обвили тялото ми, но колкото и да се наслаждавах на красотата му, умирах да видя очите му.
- Добро утро. – каза ми той, а сънливите му очи най-накрая се отвориха. Бяха толкова тъмно сини, сякаш виждах цвета на небето през нощта.
- Здравей. – отвърнах му аз, защото истината беше, че аз не го познавах. – Добре ли спа?
- След като така умело успя да изпиеш енергията ми… - той продължи да обвива ръцете си около мен и ме целуна. Устните му бяха толкова сладки, че за момент забравих ма ...