Ху осъзнаваше, че мегакорпорацията управляваше хиляди аватари, които дори бяха обединени чрез егрегорни или колективни духове. Разбира се, те се намесваха в живота на хората по различни причини и не идваха просто така. Това естествено се получаваше с вградена мисъл-форма, която водеше до концентриране на негативна енергия чрез нарушаване баланса на емоциите, а коронният номер беше да се предизвика верижна реакция. Но съвсем не беше задължително това да беше точно така винаги. Звучеше смахнато, но Ху боравеше отлично със възможностите на Китайското Дао, а те бяха неограничени. Но мегакорпорацията изглеждаше толкова мистична и недостижима. Ху осъзна, че не беше въпрос на пари или пък власт. Небето беше над всички. Хироюки сигурно беше тотално откачил, докато гледаше онзи невероятен син цвят на почти никога непроменящото се небе. Гао осъзна, че те бяха постигнали нещо значимо. Бяха реализирали финансовата част от своя план. Предстоеше по-сложното. Както да започнат да използват парите кат ...