- Представи си, че всеки ден се събуждаш в променена реалност. Всеки ден безкрайния набор от променливи се пренарежда в произволен, но контролиран порядък. Времевият възел обаче е нещото, което е ключът към всичко това. Когато искат да направят нещата по техния начин, те могат да слеят временен възел и онзи, които умре при инцидент и евентуално се добере до ново прераждане, ще бъде поставен при съвсем нови способи за съществуване. Това иска мегакорпорацията. Аватарите й не са безброй, тъй като всички живеем в крайно-безкрайна реалност. Тя контролира реалността, която е в главата ти. Тя решава кой да бъдеш. Тя ти нашепва тайнствени мисли, тя те вкарва в модел, от който няма излизане. Ти ставаш роб без свободна воля - промърмори Тао. - Губиш идентичност и дори етер заради метафизичният си дълг. И потъваш все по-дълбоко в бездната именно заради това.
- Този контрол на реалността няма как да не е безкраен - прошепна Хао. - Въпросът е как ще протече самото изтриване на аватари, тоест процесът като такъв. Цялата работа е действително извънредно фина.
- С това сигурно се занимава онзи Инг Юе, който е намесен, но си мисля, че има и по-грандиозен замисъл - продължи Тао. - Скоро чистката ще обхване и върха на небостъргача, където е квартирата на Хироюки. И тогава членовете на борда на съакционерите ще се избият един друг. Едва ли ще мислят за токени и влияние, а как да отърват собствените си кожи. В крайна сметка, убийството на детектив Юшима не може да бъде пренебрегнато.
- Това не е сигурно - може и да имат резервен сценарий. Ако Гао Минг бъде премахнат, тогава и много от нещата ще бъдат по-различни - обърна се към него отново Тао. - Може и да има по-добро...
- Едва ли ще става по-добре - обади се Хао. - Гао Минг или трябва да влезе вътре в мегакорпорацията или просто да я унищожи.
- Интересно ми е на колко години е самият Инг Юе? Навярно членовете на борда на съакционерите имат сериозни привилегии – предположи Тао. – Отговорностите им на практика са огромни. Те имат толкова много власт!
- Може би те просто използват така наречената организирана обективна редукция, играейки си с квантовата информация, която се съхранява в микротубулите на мозъка. В крайна сметка материализирането на събитията в живота ни започва на квантово ниво, а в комбинация с Китайското Дао това се превръща в невероятно мощен инструмент - обърна се Хао към своя другар.
- Искаш да кажеш, че Гао Минг ще използва собствените им техники, за да се справи с тях? - погледна го Тао. - Да, и аз смятам, че това е единственият начин може би - иначе може да стане много, много тъжно. Колко животи отидоха напразно...
Въпреки че бяха постигнали отлични резултати в работата си с картелите, новите семейства ги гледаха по особен начин. Смъртта на Дуан беше странно събитие. Гао Минг можеше да установи и по-сериозни контакти с Европа - особено когато бизнесът с литиеви батерии там пропадна. Сега огромните му капитали се нуждаеха от пренасочване и реорганизация.
Имаше една особеност при работата с Мексико - за разлика от стандартната осемпроцента комисионна, китайците бяха склонни да работят срещу само един процент или дори безплатно и това автоматично водеше до превземането на тази ниша. Между впрочем с получените пари се купуваха стоки, които отново бяха изнасяни в държавите от Латинска Америка и така схемата действаше безотказно. Гао Минг беше решил с цел още по-трудно проследяване да изнася така наречената джосна хартия, на която се пишеха всякакви заклинания към божества и към умрели с цел благоденствието им в отвъдното. Наричаха я златна хартия. След ритуала обикновено се изгаряше. И макар идеята да влезе точно в този бизнес да изглеждаше абсурдна, пазарът му се оценяваше на цели тринадесет милиарда на година. Гао щеше да насочи хартията към места в Южна Америка със значително китайско население като Перу, Аржентина или пък Бразилия и щеше да удари истинския джакпот - само там живееха почти два милиона етнически китайци. Гао Минг не беше глупак и осъзнаваше, че истинските бизнес възможности все повече се изчерпваха - той беше и наясно, че самият Алиф сега едва ли беше в най-доброто си положение - въпреки че на африканския бряг все още се намираше хляб. Самият той беше казал, че там бизнес се правеше вси по-трудно и по-трудно. Самият Гао навремето беше избягал точно по тази причина. И се беше превърнал в император. В истински бог на престъпния свят. Но и беше осъзнал, че нямаше вечни бизнеси, а фигурите и лицата се сменяха постоянно - някои не изтрайваха повече от няколко месеца и бяха премахвани - било поради недостатъчно разбиране на естеството на съответния бизнес или поради простата причина, че не можеха да изпреварят събитията.
На Гао Минг дори му хрумна нечувана идея - да се свърже с Лейди Смърт и чрез нейна помощ да се добере до висококачествените фалшиви пари на корейците - не че в Китай не се правеха добри фалшификати, но Гао държеше на най-високо качество. И щеше да го получи със сигурност. Той не знаеше дали Лейди Смърт, която всъщност беше жената на Кеничи - между другото самият брак беше пълна фикция с цел узаконяване на евентуалния наследник и това беше идея на самия Бокузо. Така той слагаше стена между себе си и Тодака. Тъй като макар че обикновено престъпните фамилии не си кръстосваха интересите, не бяха редки случаите на вмешателство и откровени кървави войни с цел надмощие и сливане на клановете - и тук обикновено по-силният печелеше.
Идеята беше, че Лейди Смърт искаше да бъде сигурна в поддръжниците си в Корея, а Гао Минг можеше да им осигури реална и огромна работа - естествено той щеше да остане в сянка и да дърпа конците чрез Тао или самия Алиф. Але заедно с Ху и Конг трябваше да отговарят за бизнеса в Австралия, който все още беше почти основен за организацията. В крайна сметка това щеше да бъде първото стъпало към ръкополагането му за император на корпорация Дао.
© Атанас Маринов Todos los derechos reservados