18 мин за четене
Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутена? Може би беше в шок? А само преди малко клечеше до точно този труп, прегърбена, все още с дълги червени нокти и с удоволствие поглъщаше телцето на малкия фантом. Като я погледна сега, дори зениците й се бяха върнали към нормалния си човешки вид, а не светеха красиво в тъмното с отразената светлина на атешите като на котка. Чарли въздъхна.
– Лин! – извика й той, но гласът му нямаше видим резултат.
Очите на момичето отново започнаха да проблясват в тъмното, но този път по съвсем различен начин. Кристални капчици избиваха по ръба им и започнаха да се събират в малки езерца, готови всеки момент да прелеят.
– Лин! – опита отново.
Въпреки всички видими промени по лицето й, момичето не беше помръ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse