Сам вървеше крачка зад Елизабет, така че да може както да наблюдава нея, така и да държи под око всичко около тях, докато Чарлс размахваше ръце и показваше тази или онази сграда. С приповдигнато весел глас мошеникът посочваше резиденцията на някой благородник или голям търговец, или пък на онзи магьосник, който преди пет години бил предизвикал толкова силно наводнение, че всъщност се наложило да бъде глобен за разхода на вода. Също така й показа и лъскавия летен дворец на императора, построен върху една от скалите, които се врязваха в морето, далеч от пустинята. Беше архитектурно чудо от мрамор със златни куполи и дори от другия край на града се забелязваха дърветата и зеленината около него. Чарли и Елизабет дълго обсъждаха как са успели да качат всички материали толкова високо, когато по онова време все още не е имало магия. Сам не ги слушаше особено внимателно, но нямаше как да не се зарадва, че момичето проявява интерес към нещо, а и е навън. Оглеждаше и сякаш попиваше всяка дума и ...