Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата се отвори със скърцане. Очертан на мътната светлина, идваща от коридора зад него, стоеше един от прислужниците й, облечен само в свободен панталон, увиснал ниско на ханша му. Сам не знаеше как се казва. Никога не си правеше труда да научи имената им. До един бяха млади, красиви и атлетични. До един смятаха, че Боговете са им се усмихнали, защото тя е благоволила да им обърне внимание. И до един биваха захвърляни, щом й омръзнат.
– Закъсня. – каза слугата укорително. – Господарката не обича да бъде карана да чака, особено от такива като теб.
Този го виждаше вече за трети път. Времето му се изчерпваше и тогава душата му щеше да бъде негова. Сам му се усмихна зъбато и изведнъж от чувството за пр ...