Елизабет се събуди преди закуска на следващия ден и след кратко чудене какво да прави – излезе за първия си работен ден. Като дъщерята на заможен търговец, от нея никога не се беше очаквало да работи, не и истинска работа. Ако момичетата от обикновени семейства бяха учени как да готвят, шият и чистят, то тя трябваше да е майстор в управлението на домакинството, в организирането на увеселения и в това да е винаги модерна, красива и с приветлива усмивка, за да носи гордост на съпруга си.
Е, в странноприемницата единствените соарета, от които някой се вълнуваше, бяха закуската, обяда и вечерята и Елизабет нямаше да има много общо с тях за много, много дълго време. Двете с Аша го установиха, след като й подаде едно яйце, за да го счупи, а тя започна да чопли черупката с нокът.
След това Насифа й беше зачислена като учител и наблюдател. Показа й как да измете събралия се през нощта по праговете и стълбите пясък, а докато гостите закусваха, изчистиха стаите им и смениха чаршафите на леглата ...