Калахан я гледаше с отворена уста. Лизи не мислеше, че някой успява често да го остави безмълвен, но й беше малко трудно да се зарадва на постижението си, когато имаше усещането, че някаква невидима верига се е затегнала около тялото й.
Франк издаваше онзи нисък звук, който й напомняше за ръмжене. Явно не му харесваше идеята тя да работи за страшниците, а когато Лизи се пресегна да го погали, той всъщност я клъвна.
– Хей! – дръпна ръката към гърдите си възмутено. Може и да не й беше пуснал кръв, но пак болеше.
Не можа да го заплаши обаче, защото птицата изграчи шумно и отлетя през отворения прозорец. Почти в същия момент на вратата й се почука. Финиан се отърси от шока си и попита на хайрански:
– Кой е?
– Аз. – чу се приглушеният от вратата глас на Сам.
Елизабет побърза да изтрие каквото беше останало от сълзите й и да намести шала на главата си. Страшникът я изгледа критично, карайки я да се засрами отново, и открехна съвсем леко вратата.
– Какво искаш?
Ако това беше опитът му да бъде ...