Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не стигаха за нещо повече от хляб. Така Джайеш реши, че да си добър и честен не винаги води до нещо добро или честно.
Още като хлапе осъзна за какво може да използва огнената си магия и бързо се оказа главатар на банда гаменчета, които кръстосваха пазарите и крадяха кесии или пък пребиваха и преджобваха в глухите улички децата от по-заможните квартали. В началото стражата ги ловеше често, а още по-често ги сгащваше някоя друга банда и ги смазваше от бой. Но Джайеш не се отказа – предпочиташе да е бит, отколкото гладен. Няколко години по-късно Арун Дха‘джани, един от най-влиятелните престъпници в Ан Налат по онова време, видя потенциал в младия разбойник и му даде избор – да се присъедини към него ...