Елизабет не можеше да повярва, че Франк беше научил за чувствата ѝ към Сам. Не, че ги беше подушил по нея. Защото явно тя миришеше. Искаше ѝ се да потъне вдън земя всеки път, когато се сетеше за това. Същевременно беше безкрайно щастлива, че Казра няма засиленото обоняние на силуета и не можеше да я разкрие. Какво ли щеше да направи, ако научеше? В Рива по-възрастните женени дами често съветваха младите момичета да не демонстрират прекален интерес към ухажорите си, защото мъжете се отегчавали в мига, в който „битката“ била спечелена. Ловът бил онова, което ги привличало. Сам обаче не й изглеждаше като „ловец“. Беше къде-къде по-вероятно изобщо да не схване за какво става въпрос.
В следващия миг вятъра, който развя косата ѝ, я накара да погледне стреснато към ръката на Франк, която се беше спряла само на сантиметър над главата ѝ:
„Съсредоточи се в тренировката, шейа.“ – каза й и сякаш не беше очевидно, добави: –„Разсеяна си.“
Елизабет изпуфтя, тръсна глава и хвана по-здраво сопата си.
В ...