30 мин за четене
Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите му. Дали щеше да хареса това или да одобри действията му? Всъщност Сам знаеше отговора и на двата въпроса. Особено на втория. Но днес трябваше и искаше преди всичко да е Ка‘Раим. Заслужаваха си го. Точно заради това не трябваше да мисли за сините ѝ очи или меката ѝ кожа. Същата, която за четири месеца беше успял да докосне само и единствено по време на тренировките, а как му се искаше да може просто така да прокара пръст по нея. Да може да се наслади на копринената й гладкост и мекота, просто защото искаше, а не заради откраднат миг между атака и край на упражнението… За пореден път днес тръсна глава, като куче, което се изтръскваше от вода. Опита се по същия начин да изгони и тези объркващи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse