Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се беше надявал, че ще е по-бавно, че тя няма така рязко да се отдръпне и ще има още няколко дни, а защо не и седмици с нея, в които да може да е просто себе си. Не, че съжаляваше, че я последва тази нощ и я хвана. Не съжаляваше и че уби жената. Би го направил пак – без да се поколебае. Съжаляваше единствено за нараненият й поглед. Не искаше той да е причината за това. Искаше да я кара да се смее и да е щастлива, по възможност – с него. Затова и се беше изненадал, когато преди малко му призна, че някак с държанието си я беше накарал да си мисли, че я ухажва. Сам определено знаеше какво да направи, за да съблазни някоя жена. Беше го правил достатъчно пъти по мисиите за Кантората, но колкото и д ...