През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова много, откакто дойде тук, че едва ли някога щеше да успее да им се реваншира. И не спираха дори сега, като прекарваха дните си с нея, показвайки й как да играе (или в случая на Флетчър – да мами) на карти, помагаха й да се научи да разбива бариери, които мошеникът издигаше за нея, или пък заедно излизаха в града. Всяка вечер обаче си тръгваха и всяка вечер Елизабет оставаше разочарована и раздразнена.
Разочарована, защото Сам, който по цял ден не спираше да си намира поводи да е близо до нея, да я докосва и да кара сърцето й да препуска, изведнъж се превръщаше в джентълмен и дори не се опитваше да остане.
И раздранена на себе си, защото й се искаше той да бъде нахален и нагъл, да не й остав ...