Елизабет окачи робата си на закачалката и я прибра в малкото гардеробче, обличайки си вместо нея ризата на Сам. Повдигна яката й, затвори очи и вдиша дълбоко, представяйки си, че може да подуши миризмата му по плата. Три седмици бяха изминали, откакто го видя за последно. Усещането, че нещо лошо му се беше случило, не си беше тръгнало. Франк също беше изчезнал безследно след церемонията по приемането на новите жрици. Желанието да му откъсне главата на този етап се беше стопило напълно и Лизи искаше единствено да знае, че той е добре.
Момичето въздъхна и се отправи към леглото. Стори й се, че чу някакъв звук отвън, но после поклати глава и отметна завивката.
Нещо голямо и черно влетя през отворения прозорец и се пльосна на земята, късайки една от завесите и омотавайки се в нея. Елизабет вече беше грабнала иглата си за коса и я зареждаше с атма, когато нещото изсумтя и се претърколи на една страна. В първият момент момичето не разпозна лицето под мръсотията, кръвта и раните. В следващия ...