През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още само ги оставяха да гледат и им обясняваха, но Лизи не можеше да се съсредоточи върху уроците. Пред погледа й беше той, седнал на потопената пейка, и тя – сгушена в скута му, казвайки му, че го обича. Болката беше толкова изгаряща, колкото и срамът й и тя едва успяваше да си наложи да не избяга, а да остане там, нахлузила безизразната си маска.
Беше се опитала да заличи всяка следа от него в стаята си, надявайки се да се случи същото и в сърцето й. Изхвърли ризите му и изпра собственоръчно завивките си. Искаше да направи същото и с гривната около глезена си и иглата за коса, но не успя. Загърна ги в ризите и ги остави в боклука, но след половин час изтича обратно и ги изрови. Сега и двете с ...