Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисълта, нито усещането, че може би я е загубил. А точно в този момент това не беше догадка, а съвсем реално настояще.
Сам затвори вратата, прибра двата шперца и бавно закрачи по коридора, докато мислите му се връщаха към недоверието в погледа й и към тихата й молба да я остави на мира. Беше подлец. Беше видял, че тя реагира на близостта му както преди. Беше видял и неволните й погледи, в които нямаше само омраза, и определено беше усетил как пулсът й се забърза като я притисна към себе си, за да ги скрие в сенките. И определено беше потреперила от дъха му и това не беше нито от страх, нито от студ. Не беше отвратена от него. Тялото й му реагираше, а той най-нагло се беше възползвал от това, надя ...