Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава предимствата си, така че никой да не забелязва недостатъците й, но никога не се бе имала за красавица. Винаги трябваше да положи усилие, за да бъде доволна от външния си вид. Малко червило, руж, молив около очите си. Сега обаче кожата й сияеше от здраве. Лека руменина я караше да изглежда пълна с живот. Устните й май някак бяха станали по-плътни и розови, а очите й, преди морско сини, сега изглеждаха направо тюркоазени.
Девойката приглади косата си назад и се намръщи на отражението си. Беше ли прорасла повече от вчера? Наистина ли бе по-мека, или вече си въобразяваше?
Вратата на банята се отвори и двете сънени момичета, които влязоха, запалиха атеша. Светлината прогори очите на Елизабет и тя пр ...