Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с черга, а под него, мекото нещо не беше съвсем като легло, но можеше да мине за такова при нужда. Съдейки по разстоянието до тавана, мекото нещо беше сравнително ниско, но не съвсем на нивото на земята и, съдейки по миризмата и раздразнението, което чувстваше, беше купчина кожи.
Чарли се обърна на една страна и бавно се изправи до седнало положение. С възмущение видя две напълно нормални празни легла в другия край на голямата стая, което, ако се съдеше по прозорчетата до единствената врата, беше и другия край на малката къща. Освен леглата стаята беше почти празна – единствената друга мебел беше масичка по средата на стаята, заобиколена от няколко изтъркани възглавници за сядане на безопасно ра ...